Спомняте ли си приказката „Тисту, момчето със зелените пръстчета“ на Морис
Дрюон? Тисту има вълшебни ръце и щом докосне местенце, където има скрити
семенца, долетели от някъде, по него разцъфтяват чудни цветя. Момичето, за
което ще ви разкажа пък аз, има вълшебни ръце, които превръщат и най-обикновените
продукти, които докосва, в чудни сладкиши и торти.
Разказвам за Маги, защото е наше дете. Тя дойде за първи път в нашия дом
преди повече от 12 години, а преди две години официално стана част от
семейството и прие нашата фамилия. Пиша за нея, защото се гордея и защото моето
новогодишно обещание беше да споделям хубавото, което хората тихичко си творят.
И защото много се ядосвам, когато говорят как младите хора в днешно време не
били такива, каквито младите хора трябва да бъдат.
Още като малко момиченце, Маги е открила сладкото щастие от това да даваш
щастие. Сега в своите двайсет и няколко години прави торти, когато близки и
приятели имат празник или просто знае колко им се хапва сладичко.
„Аз правя
неща, които знам, че другите ще харесат. Защото ми харесва как някой яде нещо,
което съм направила, и му е вкусно“. Кухнята ѝ е лична, заниманието - хоби и
намира време за него в почивните дни или след дългите часове в офиса, в който
работи.
Сладкишите са и красиви, и вкусни. Снимките, които мога да покажа тук, са
само на малка част от това, което Маги е сътворила в празнични и делнични дни.
Опитвала съм някои от тях, за други съм слушала от нея или от тези, за които са
били направени. Когато човек се храни и с очите, то дълго се помни.
Маги знае какво обича всеки от нас и се старае тортата, която прави, да е
любима лично на този, който празнува. Сигурно от тази специална грижа се ражда
нещо толкова вкусно. Както и от прецизното отмерване на продуктите, спазването
на пропорциите, вниманието към детайлите, търпението и всичко това, заради
което аз лично никога не се научих да правя сладкиши.
Когато я попитах дали не ѝ е мъчно, че отделя толкова време да създаде
красота, която се изяжда толкова бързо, Маги ми отговори: „Неее, по-скоро ми
доставя наслада, че се е харесало от всички. Даже мога аз да не ям, стига ми
само да го направя и да видя, че другите са го харесали“. И ми каза още, че
най-много обича да прави сладкиши заради това, че имат повече цветове и текстура,
но и защото „винаги запомняш тортата накрая, която открадва славата, защото е
последна, сладка и красива“.
Зная, че има разни теории как животът е кратък и десертът трябвало да се
изяжда пръв. Аз пък смятам, че точно заради това десертът трябва да се изяжда
накрая.
Цялата философия на живота е в тези три думи – последен, сладък и красив.
Особено, когато има някой с вълшебни сладки пръсти да го направи за нас.
P.S. Може
ли за мен с бял шоколад и малини, моля? J