Като повечето хора, които обичат книгите и хубавите филми, винаги съм се
отнасяла с презрение към електронните игри. Смятам ги за губи-време и за нещо
като захарен памук, пуканки или дъвка. Тоест, нещо, което може и да е вкусно,
но и без което можем прекрасно.
На телефона ми обаче се появи една електронна игра, чийто аналогов вариант всички от моето поколение познават: „Открий разликите.“ Нали помните – две еднакви картинки, в които има десет различни детайла и трябва да ги разпознаеш. Тук е същото, но на екран и картинките ги изучаваш само с поглед, а разликите докосваш с пръст. И тази игра - като захарния памук, пуканките и дъвката - долетя от детството и постепенно ме накара да си мисля, че това, без което можем да живеем прекрасно, идва нарочно, за да ни показва важни неща.
Отварям електронната игра от дъжд на вятър – докато чакам нещо, а чакането
е толкова кратко, че не стига за зачитане в книга. Или толкова тревожно, че
мога само да държа книга в ръцете си, но не да чета. Минават седмици, когато
забравям за нея, после се изненадвам, че още я имам на телефона. Понякога я
отварям, когато се колебая – открих, че ако отместя мисълта си от това, върху
което тя се измъчва, решението някакси идва само. И някакси след време се
оказва, че точно това решение е било правилното решение. Това беше и един от
първите уроци от тази всъщност много елементарна игра:
Ако не можеш да откриеш някоя разлика, просто отмести поглед от картинката.
Отпий от кафето си. Погледни през прозореца. Виж дали нямаш съобщение в пощата.
Когато погледът ти се върне върху екрана, разликата е пред очите ти – голяма,
ясна, да се чудиш защо не си я видял преди.
И други неща открих и всяко от тях ми звучи като правило за успеха:
От време на време получаваш точки в бонус, които при натрупване можеш да
използваш – 10 точки ти подсказват една разлика. Открих, че когато в „портмонето“
имам такива спестявания, съм много разсеяна, „изгърмявам“ си патроните наведнъж
и много често изгубвам играта. Когато знам, че няма на какво да разчитам,
цялото ми внимание е насочено към картинките и детайлите и даже сама се
изненадвам колко лесно и бързо съм победила.
В електронния вариант на играта се състезаваш с други – понякога с един,
понякога с двама, понякога с трима. Техните точки са видими отстрани. Разбрах,
че когато гледам докъде са стигнали моите съперници, губя време и концентрация
и в крайна сметка губя играта.
В тази елементарна игра също има стратегия. Когато играеш срещу повече от
един, не е задължително да си пръв, защото на следващото ниво преминава и вторият.
Понякога си струва да играеш пестеливо, да не си използваш бонусите, да не си
изцяло съсредоточен в това, да оставиш някой друг да завърши играта и ти да
продължиш заедно с него. Урокът тук е повторение на това, което татко все ми
казваше, докато решаваше с мен задачи по математика: Чети условието.
Има и още. Сигурно всеки получава свои уроци. Все още продължавам да се удивявам
на колко много нива успехът е проектиран в живота ни, а правилата за
постигането му са едни и същи, независимо дали се бориш за оцеляване, дали се явяваш
на изпит, дали израстваш в кариерата или просто играеш една елементарна игра,
която - като захарния памук, пуканките и дъвката – е едно от отраженията на
детството.
Разчитай на себе си, но понякога следвай тези, които ще те изведат. Давай
всичко от себе си, но и знай как да си пазиш силите. Познавай играта, защото
правилата играят за теб.
Когато играта свърши – независимо дали си успял или си загубил –
продължавай да правиш това, което искаш, можеш или просто е наложително да
направиш.
Всичко е едно безкрайно откриване на разликите. Снимката е моя и по някакъв
начин ми се струва, че илюстрира това.
