Обяснение в любов

Небето каза това:

* * *

Колко е хубаво, господи, че съм жива!

Че се вия червена и черна

край пътищата на живота, аз - къпината дива

и наострям бодлите си преди още ръцете да мерна.

Като късно лято боядисвам устните –

пред огледалото трудно мойта любов се изтрива.

В бодлите кой предполага, че чувствата

от корена към сърцето се сливат.

Искам всичко, господи, да го имам.

Разумна-неразумна, за всичко се хващам.

Мога да дишам навярно и в глината

и дори да тъжа на изпращане.

Като притчи светят край пътя очите ми

и все искам нанякъде да потегля,

а дори и по лятно разлистена,

душата ми със пръстта е зажеглена.

След като всички отминат,

ти - крайпътнице, помахай на залеза.

И заспи с надежда, че все някой като драскотина

ще те носи до края на палеца.