У дома

Като много други хора, на които животът се стече така, аз съм често на път и имам повече от едно „у дома“. „У дома“ е в Стара Загора, където съм навършила пълнолетие и липите продължават все така неистово да цъфтят, дори когато мене ме няма. „У дома“ е София, където са родени децата ми, където градината живее без мен и където се връщам през лятото, „У дома“ е Брюксел, откъдето тръгвам за работа. „У дома“ е там, откъдето отпътувам, за да си отида пак „у дома“. И пак наобратно. Звучи объркано, а всъщност е възможно и хубаво.

Има обаче и едно друго „у дома“. Изричането му е запазено за празнични дни или за големи завръщания от много далече - като това, което направихме преди две седмици. След 125 км. изминати пеш, след стотици километри пропътувани с кола и след прелетени хиляди километри, слязохме от самолета от Маями в Мадрид. Казах на глас „Благодаря ти, Боже, за това чудно пътуване и че се върнахме живи и здрави у дома“ и тогава го осъзнах:

Въпреки че нямам нищо, което да ме свързва конкретно с Мадрид, и въпреки че оставаше още един полет от Мадрид до Брюксел, за мен в този миг пътешествието приключи, защото знаех, че сме се върнали у дома. „У дома“ е там, където ме питат „Европейски гражданин? Моля, оттук“ и ми посочват устройството, където сканирам европейския си паспорт и преминавам. Европа е „у дома“. И въпреки, че го казвам на глас само в празнични дни или при големи завръщания от много далече, аз вярвам в това ежедневно.

А утре тръгвам отново на път и ще си бъда у дома, в България, която е и се надявам винаги да бъде в Европа.

Честит Ден на Европа!

Добрият човек

Тази сутрин, докато месех тестото за козуначените кифлички, се сетих и ми се прииска да ви разкажа това. Вярвам, че по някакъв начин е свързано с празника.

Единственото объркване на плана при последното пътуване беше един междинен полет от Маями до Ню Орлиънс, когато самолетът замина без нас. Причините – трафик, задръстване от ранни зори, километрични опашки на проверките за сигурност - бяха разни, но не са интересни. Пратиха ни на гишето на съответната авиолиния за промяна за следващ полет. Оказа се, че има няколко в късния следобед, но за нито един няма свободни места. Служителката зад гишето се случи човек. Направи всичко, което можа, а даже и повече. Регистрира ни в листи на чакащи, направи ни пълен инструктаж къде, кога и какво да правим, повтори ни го, за да е сигурна, че сме я разбрали, а когато след половин час се върнахме на гишето да попитаме нещо, което бяхме забравили, се оказа, че тя е продължила търсенето и е намерила за нас друг, макар и късен, полет, за който да ни запази места, в случай, че всички предишни листи на чакащи са неуспешни. Даже бордни карти ни беше издала. Ще кажете, че това е нормално и това са ѝ служебните задължения. Така е и не е така. Защото другите служители, които тя питаше за съвет, докато търсеше възможности за нас, далеч не бяха така ангажирани. Отговаряха, показваха, но и вдигаха рамене и казваха, че това е и повече не може да се направи. Излетяхме с първия полет същия следобед без да има нужда да чакаме за всички останали полети, за които имахме резервен вариант.

Няколко дни преди това на един плаж на Санибел, когато се оказа, че не можем да платим паркинга, защото машината не приемала чужди кредитни карти, пазачът се обади по телефона на някого вместо нас, говори каквото говори и ни махна с ръка да си ходим спокойно на плажа. Ама как да платим, в брой ли, питаме го. „Няма да плащате, казва, те знаят за проблема и работят по отстраняването му. Вие се забавлявайте“.

По случайност ли или не, няколко часа по-късно попаднах на следното изречение в книгата на Джон Стайнбек „Пътешествия с Чарли“: „Абсолютно нищо не може да се сравни с добрия човек“.

И ми се прииска да кажа това на дъщеря ми, която по същото време беше на път, и на другите ми две деца, които често пътуват, и на себе си, и на всички:

По пътя си ще срещате и кисели, и гневни, и бездушни хора. Не им обръщайте внимание. Не им позволявайте да ви направят кисели, гневни и бездушни като тях.

Гледайте добрите хора. Тези, които, без нищо да ви дължат, правят много за вас, даже всичко понякога. Може би, защото така са възпитани. Или защото така са родени – с добро.

А миналата година, когато отново бях надалеч, научих от един случаен спътник, че „Когато ангелите пътуват, слънцето грее“. Това също е важно.

И също е свързано с празника. Светъл да бъде!