Не тръгнах за Копенхаген само заради изгодните самолетни билети (а бяха изгодни наистина, без
преувеличение – EUR 4.99
за връщане в неделя!). Винаги съм имала любопитство към Северния свят, който
познавам само от приказките на Андерсен, чудните истории на Астрид Линдгрен и
Селма Лагерльоф, снимките на северно сияние и фиорди, както и от светлия
интериор на ИКЕА. Дали от детството, дали заради тайното влечение на
противоположностите и от скрития север в южния човек, този свят ми хареса още
от първия истински допир.
Копенхаген не е от градовете с
натрапчива и очевидна красота – като Париж или Флоренция например, които те
карат да ахнеш, да затаиш дъх и да поискаш неистово да пътуваш из времето в тях.
Затова усетих, че бих го обичала и бих живяла тук по същия начин както обичам и
живея в Брюксел – с някаква гордост, че съм го открила и с тържеството да имам
толкова неща за правене, за които времето никога няма да стигне, докато някой
ми казва колко е скучен.
Открийте го сами, няма да ви
развалям удоволствието. Просто да знаете, че освен
-
пъстрото и пълно с народ пристанище Nyhavn, мачтите, в което се полюшват
между сградите в жълто, червено, розово, синьо, зелено;
-
замечтаната малка русалка, при която ви пожелавам да
отидете при изгрев слънце, за да бъдете сами;
-
Свободния град, чието съществуване като естетически, социален
(и градоустройствен!) модел продължава да бъде загадка за мен;
-
и другите очевидни неща, за които всеки - малко или
много - е подготвен предварително,
можете да се качите на влак (редовен,
на всеки 20 минути) и да отидете
-
до Музея за модерно изкуство Louisiana, който е превърнал и морето в
своя галерия;
-
до замъка Елсинор и да си задавате вечния въпрос „Да
бъдеш или да не бъдеш” в съвсем автентична среда;
-
да харесате мъглата, която пада за минути и за минути
се вдига, заради мистиката, която само приказките дават;
-
да отидете на гости на Карен Бликсен в къщата й край
морето (аз не успях, но знам, че това е обещание за следващ път);
-
до Малмьо – на един мост/тунел разстояние (но не
забравяйте, че това е в Швеция и има паспортни проверки);
-
и на още много места – просто застанете под таблото на
гарата и си изберете посока.
Не ме изненада, че във влака има
интернет и че е чисто и топло, но истински ме изненада, когато след проверката
на билетите, кондукторът ни посочи табло на стената: „Този вагон е тиха зона и
не е позволено да се говори (включително по телефон). Ако искате да говорите,
заповядайте в съседните вагони.” Общество, което уважава правото ми да говоря и
да бъда свързана със света, но и правото ми да бъда сама (и с мислите си, и в
съня си), има моето уважение. Може би това, което често ни липсва в
ежедневието, е именно взаимност - в естетически, социален (а и в
градоустройствен!) план.
И последното, което ще споделя, е
приятната изненада от приятни места, които откривах най-неочаквано. За човек,
който си пада по барок и арт-нуво, еклектиката на ново и старо и чистите линии
на сградите обикновено не са особено вдъхновяващи. Тук обаче те са дом на
уютни, романтични, одухотворени, ароматни кафенета и ресторантчета, в които
влизат спокойни хора - на весели групички или усамотени с книга. Не съм голям
познавач на бар- и ресто-културата, но говоря за усещането, което създават тези
места. В Копенхаген просто е хубаво, а това е нещото, което често ми липсва - в
естетически, социален (а и в градоустройствен!) план.
Знам, че три дена престой в един
свят е само пощенска картичка, пълна с клишета. Тя обаче има много важно
предназначение – да попътува с марка, да прелети разстояния и да каже на близки
и приятели, че си се чувствал добре.
Завръщайки се, гледах The Danish Girl (бях
изненадана да открия кадри от познати места - както от Копенхаген, така и от
Брюксел!), а днес ще си прочета пак „Дивите лебеди” и „Цветята на малката Ида”.
За да остана още малко там, в Северния свят.
Преди да тръгна отново нанякъде.
