О!БУКВИТЕ и ОБУВКИТЕ

След близо половинвековна взаимна любов с буквите, продължавам  да се удивявам на какво са способни. В българската азбука има 30 букви, а в българския език - повече от 120 000 думи. И нови думи продължават да се раждат. Раждат се и нови книги с истории, стари като света, а сякаш за пръв път разказани. А броят на буквите си остава един и същ. Какви безкрайни комбинации могат да правят те! Какви чудни вселени да раждат! Каква приказна математика е 30 да раждат безброя!

Бях на четири-пет и знаех наизуст приказките, които ми четяха. Никога не ми омръзваше да ги чувам отново. Слушах и гледах в книжките черните знаци. Научих се да чета сама, когато започнах да свързвам графичните изображения на думите с това, което звучеше в главата ми. Така е направено, че буквите да идват по-късно в живота ни, когато имаме вече езика, който да облечем.

Както първите истински стабилни обувки ти обуват, когато проходиш. Можеш и бос да откриваш белия свят, но за път не е много удобно. А и няма да стигнеш далеч.

Вгледайте се в двете думи. И после кажете, че буквите не правят магия!

Де е България

Преди няколко дни, когато дъждът спря и излязох в градината, видях колко е пораснал здравецът и вече е започнал да цъфти. Двете туфи в предното и задното дворче на къщата в Брюксел са избуяли само от едно мъничко коренче, донесено през някое от летата в България. От такова малко коренче се беше получила полянка и пред къщата, в която живеехме преди време в друг зелен квартал на Брюксел.

В това време роднините на същия този здравец продължават да се разпростират в двора ни в София, да преживяват лютата зима в планината, да се събуждат напролет, да цъфтят без никой да ги наблюдава, да ги полива, да се грижи за тях.

Здравец е. Просто го има. Отговаря си на името. Пътува по света. Някой го харесва и си взема по малко, за да го засади в някоя далечна градина. Живее на сянка и не се оплаква от нищо. Или на някоя слънчева тераса, където други по-топлолюбиви растения умират от жега.

Исках да напиша още нещо и да обясня метафората на здравеца. Отказах се, защото то е ясно без думи.

А финалът дойде съвсем спонтанно тази вечер, когато дъщеря ми през смях каза: „Мамо, а пък днес по география А. вместо „България“ написа моето име.“

А. е нейна приятелка, идва от една северна европейска страна и знае къде е България.

Под друго име здравецът вероятно вирее и там.