Тази година обичайните почивни дни в началото на ноември оползотворих с
пътуване из Нормандия. Всяка сутрин към 10 от една малка къщичка в средата на зеленото тръгвах към
морето и надзъртах във всяко мъничко градче и всяка отбивка към скалите над
водата, докато не залезе слънцето. Така пропътувах цялото крайбрежие от Лион-сюр-мер
до Сен Валери-сюр-Сом. Пожелавам на всекиго да го види с очите си и да отиде
още много отвъд.
Всичко е красиво, чисто и спокойно и трудно може да се опише в няколко
реда. Тук е само залез от едно пътешествие.
Като всеки човек, който не обича и не умее да планира, често получавам
подаръци от живота, който прави всичко вместо мен. Как така се случи този втори
ден, колко време гледах морето, колко се бавих в селца с още цъфтящи рози и дълго
ли бях в избите с ликьор „Бенедектин“, не знам. Но стигнах Етрета точно преди залез
слънце. Хората вече се събираха на зеления гръб на хълма, от който се виждаше
целият плаж и известната от картините на Моне скала, наречена от местните Слончето и Иглата.
С арка, извита като хобот, тя наистина прилича на слонска глава, а до нея една
островърха скала допълва композицията графично.
Малко по малко синият ден с бели облачета се превърна в червено небе с още
по-червено слънце, което бързо се спусна над водата, докато напълно потъна. Миг
преди това се вмъкна под хобота на Слончето и позволи на суетата ни да снима,
снима, снима.
Колкото по-червено ставаше небето и колкото повече и повече ставаха хората
на хълма, толкова по-малко се чуваха говор и смях - само щракане на фотоапарати
и леко движение от сядане на трева. Когато обаче и последната златна точица изчезна
в морето, първо настана пълна тишина, а после избухнаха ръкопляскания. Напълно спонтанни. Хората, изправени на
крака, аплодираха най-чудното представление, което още никой никога не е успял
да повтори.
Ако има нещо по-красиво от залеза, това е когато самодоволният,
суетен, обсебил пространството и променящ всичко Човек се смирява и аплодира
Слънцето, Слончето и Иглата.
Макар и за кратко.
Макар и за кратко.
