Тази есен заслужава клишетата:
и е златна, и бавна, и мъдра.
Нощем чувам как под прозорците шета
и припява леко накъдрено,
треперливо, страхливо, почти листопадно,
и суетно, и малко наперено.
Тя с клишетата се гордее, с баладите,
но жадува да бъде намерена
и обикната като единствена,
ненаречена от никого още,
както тя си се вижда – разлистена
и прескочила прозорците нощем.
Аз затова и дължа и затова обещавам:
С мен никога бавна, мъдра и златна!
Моя единствена есен, която познавам:
Бъбрива. Шарена. И многократна.
 |
| Сн. Светлозара Кабакчиева |
