Пощата с чистата символика на орела, разперил
бронзовите си криле, недосегаем за прекупвачи на цветни метали и останал
безработен в електронния век.
Часовникът - високо в небето - вдигнал
глава, слуша тихите стъпки на времето.
Може ли човек да изчисли колко пъти
е тичал до тези пъстри пощенски кутии и може ли изобщо да си спомни цвета
през годините?
Кутии за писма за „Стара Загора” , за „Страната”, за
„Международни”…червена кутия, синя кутия, според цвета на човешки очаквания,
човешкото нетърпение, човешкото желание да изпревариш времето с писмо.
Аз
съм изписала купища писма и до моята двайсетгодишнина те всички са тръгвали от тези кутии.
Сега е време за моето любовно писмо, което кутиите да получат.
No comments:
Post a Comment