Някога си мислех, че подаръците трябва да са нещо, което
остава завинаги.
Сега вече знам, че подаръци не са
предметите, които стоят на лавица; които висят на стена; които чакат затворени
в кадифени кутии.
Колкото по-скъп ми е един човек,
толкова повече искам да му подаря преживяване. Може да е отново под формата на
вещ, но не тази, която задължително трябва да остане завинаги: книгата - заради
няколкото дена наслада; ароматната свещ - заради няколкото вечери уют; билетите
за концерт – заради няколкото часа адреналин; вазата - заради цветето, което ще
ти подарят.
Вече знам, че цялата радост е в
миговете, в които разгъваш, разлепяш, разтваряш подаръците. И миговете, в които
слушаш, четеш, смееш се, мислиш, пътуваш с тях.
По някакъв начин ТОВА остава
завинаги.
No comments:
Post a Comment