Като знаете каква съм словесна,
сигурно се чудите защо още не съм написала нищо за пътешествието в Перу.
Отговорът е, че имам в главата си
повече картини отколкото думи и рядкото за мен усещане, че не зная как да
нарека всичко, което се случи.
Затова искам само да ви кажа за няколко от чудесата, които научих:
За моето поколение, което израсна
с израза „на Мачу Пикчу“ като метафора на немислимо далечното и нереално „някъде“,
подготовката за пътешествие в Перу е подготовка като за другия край на света.
Веднъж пристигнал обаче и тръгнал по маршрут Лима – Куско – Пуно – Арекипа – Лима
- Икитос – Лима със самолет, автобус, кола, влак и пеша, другият край на света престава
да ти се струва далечен или нереален. По хубавия начин получаваш урок как
всичко е постижимо и колко малък е светът, в който живеем.
Колкото и часа да стоиш на Мачу
Пикчу, все не ти се иска да тръгнеш. Колкото и да го снимаш,
все се изкушаваш
за още един – последен? – кадър. Мъглата, облаците, слънцето, дъждът се редуват
и променят лицето на това странно място и ти - временният, дошлият от далеч,
един от многото - искаш да запазиш само за
себе си тази магия.
Същото е с Амазонка, която
прелива, слива, разлива и променя пред очите ти, но запазва винаги строгата
граница между себе си и другоцветните реки и небе. Неусетно започваш да
планираш следващите пътувания, в които да я опознаеш.
Можеш да преживееш – поне една
нощ! – без отопление (но затова пък с местната ракия писко край огъня и грейка
с гореща вода в сламената колиба),
без интернет (но затова пък с изгрев над езерото Титикака сред полюляващата се
тръстика), без ток за
зареждане на телефони и таблети (но затова пък със слънце в студеното утро,
когато слагаш шапката от алпака и тръгваш да пориш вълните със сламена лодка).
Колкото и да е голяма една
страна, пътуването с кола по пътищата й я прави реална и опитомена лично от
теб. Шарени планини, будни вулкани, полета с киноа, безкрайни ливади с лами,
алпаки и викуни, зелени тераси, каньони и крила на кондори, които в приказките
закриват слънцето – с всичко това стигаш по-бързо закъдето си тръгнал. И с повече
картини в главата отколкото думи.
Затова спирам дотук. Може би само още едно – осмото! - чудо за това как се сбъдват мечтите да отидеш в Перу:
Мечтите се сбъдват с приятели.
No comments:
Post a Comment