Човекът „Уки уки, Япония“ е от тези, които обичат да вървят по слънчевата
страна на улицата. От тези, които ти разказват за доброто, което са видели у
хората. Не защото са наивни и не знаят, че има зло, а защото са разбрали, че на
злото нито трибуна, нито сърце трябва да се отдава. Познавам и други, които са
живели в Япония и които надълго и нашироко могат да разказват колко не-чак-толкова-добри
неща са видели. Не вярвам, че е въпрос на личен избор как ще виждаш нещата,
хората просто виждат така, както умеят. Наскоро друга приятелка по друг повод ми
каза поговорката „Добри очи добро виждат.“ И мисля, че това е тайната да казваш
на нещата „уки уки“.
Човекът „Уки уки, Япония“ ме запозна със своите приятели, които вече
възприемам като мои. Успя да ме усмихне и успя да ме разплаче. Накара ме като
една от героините Бриджит да търся самолетни билети Брюксел – Токио, но и необяснимо
направи да ми домъчнее за дома, което, да си призная, рядко ми се случва. А
всъщност е напълно обяснимо: Носталгията е по хората и нещата, които обичаме, а
не по страни, които се намират на континенти върху планета.
А книгата? Книгата „Уки уки, Япония“ е красива, приятна на пипане, чиста,
много бяла с червени акценти. Заради фотографиите е като личен албум.
Страниците са твърди – не е за прелистване, а за бавно отгръщане. Малко трудно
стои отворена, има нужда от човешки ръце, които сякаш са отвикнали от това
усилие покрай електронните четци. Книгата „Уки уки, Япония“ е направена така,
че да бъдеш с нея, когато я четеш – дори физически.
А защо няма да бъде с мен довечера? Защото ще я подаря. Още като я поръчах
на приятелка, която ми я купи и донесе от България, бях решила, че ще я прочета
и ще я подаря на друга приятелка, с която четохме и „Моши, моши“. А за себе си
ще си я купя пак през лятото. За моя изненада днес попаднах на разказа за юзу и
традицията първите плодове, които дава дървото, да се споделят с приятели, а да
не остават за собственика.
Не вярвам в случайността. В доброто вярвам. Ако правилно съм разбрала от Човека
и от Книгата, това е уки уки.
No comments:
Post a Comment