Да чакаш дете да се върне

Няма друга такава любов, няма друго такова 

на минути броене, на часовника гледане.

Каквото и да прави тялото, душата излиза на пътя, взира се във всяка точица на хоризонта и няма нужда от очи, за да разпознае

точицата, която към дома се прибира,

която отмята от лицето си вятъра като разпиляна коса,

която изгрява слънцето, нищо, че навън е все още дъждовно.

Каквото и да прави тялото, хляба е изпекла душата и пак тя е огряла къщата, 

за да не обърка пътя този, който си идва.

Няма друга такава любов – 

и когато сме деца и се връщаме, 

и когато сме майки и чакаме.

Единствената любов, в която можем да бъдем и двете.