Ама какъв октомври само! Пътувал по пътища. Вървял край Сена. Празнувал рожден
ден на 20-годишно момиче. Седял на стълбите на една катедрала, за да чака Зелда
и Скот в полунощ. Ял печени кестени в Монмартр. Снимал прозорци и есенно слънце
в тях. Летял със самолет през океана. Бродил из столицата на далечна страна.
Погледнал света от 3125 метра надморска височина. Посрещал приятели. Ял шоколад
в Брюж, снимал се със саксофони в Динант, пил бира в Дюрбюи – или същото в
различен ред, защото през есента подредбата няма значение.
Какъв октомври само! Пълен като кошница с грозде, червено вино, сирене и
обич. Ярък като зелена трева, златно дърво и небе, което се отваря и затваря
като завеса на голямата сцена.
Май не съм имала досега такъв октомври! Изпращам го на път с нови дрехи и стар
порцелан.
Дали ще го таксуват за свръхбагаж или ноември великодушно ще го пусне да
мине?
No comments:
Post a Comment