Пълна е къщата, която обичайно е
празна. Порасналите ми деца и хората, които обичат,
още спят след снощните сладки приказки под звезди, сред свирене на щурци и шума на борове,
а аз връщам по шкафовете измитите съдове и внимавам да не тракам
с гледжосаните съдове, които си купихме за първия дом, с кристала на моите родители, с порцелана на баба.
В пълна тишина се радват и книжките, куклите и спортните колички по рафтовете във всяка от стаите, сякаш не са минали 22 години
или сякаш са минали 22 години, ала така, че да става къщата все по-пълна и пълна
във всяко утро на август.
No comments:
Post a Comment