Ноември ми е много личен месец. В него се е случило почти всичко най-важно в живота ми, а останалото най-важно е пак близо до него. И животът, и смъртта са ми с най-висока концентрация през ноември.
Дори и празникът, с който месецът започва. Почитам го като личен и ме дразнят публични честитки в социалните мрежи от хора, които почти не четат. Не вярвам, че паметта работи така.
Днес ще поздравя за празника моите лични будители, ще си мисля за тези, на които е късно да честитя, ще чета, ще пиша и ще зная заради кого ги имам тези дарове да чета, да пиша, да мисля. Понеже за мен паметта работи така.
Нека ноември да бъде добър. Чакат ме празници и ме чака тъга. Месец, който за мен е пълен с всичко.
P.S. Снимката е моя. Дали се вижда бледата луна между клоните на златното гинко билоба?
No comments:
Post a Comment