ДОБРО С ОТЛОЖЕН СТАРТ

Нали знаете тази функция на печки, хлебопекарни, перални и миялни машини, наречена „отложен старт”, с която нагласяш часовника след колко време да се включи уредът?

Сетих се за това, когато преди няколко дни с изумление открих, че една туфа миниатюрни нарциси се готви да цъфне в градината. Бях ги забравила напълно, но сега си спомням, че и миналата, и по-миналата година така се изненадвах на появата им сред бръшляна под туите. Преди много време приятелка ми подари за рождения ден през ноември красиво аранжирано сандъче с цъфтящи нарциси. Когато прецъфяха и изчаках да изсъхнат листата им, прибрах луковиците,  наесен ги набодох в градината и ги забравих напълно. Още първата пролет се зачудих откъде са дошли тия слънчица в градината. Зарадваха ме и следващата година, а тази пък още повече, защото почти си бях тръгнала от този дом.

Само преди няколко дни прецъфтяха минзухарите, които друга приятелка ми подари като луковички за рождения ден през ноември. Те трябваше да спят няколко месеца на тъмно, преди да пуснат тъмнозелените си иглички и да налеят белите си чашки.

Сетих се и за миниатюрните астри, които цъфтят като гроздове в градината в София от пролет до зима – всяка година, след като земята се размрази, излизат от нея и почват да трупат пъпка по пъпка. Това се повтаря вече 15 години след като моята добра свекърва, която ни обичаше толкова много, ги засади в градината на новата ни къща. Тогава не знаех колко красиво е това, което ще ни изненадва всяка пролет. Вече шест години, откакто нея я няма, а доброто, което посади, продължава да цъфти все по-здраво и кичесто.

Сетих се и за още нещо, което не е свързано с цветя или поне не с истински – на Баба Марта срещнах две приятелки, които се бяха закичили с белите и червени мартеници като цветя, които им бях оплела и подарила миналата година. Третата не носеше мартеница и когато поисках да й дам, тя отвори чантата си и каза: „Не, не, не искам – аз си пазя твоето цвете от миналата година и не го изваждам от чантата си, защото ме пази.” Не знам как да нарека това, което се усеща в такива минути. Днес думите сами изплуваха в главата ми – доброто с отложен старт.

А защо с отложен? Защото то, Доброто, е живо от първия миг, но разцъфва тогава, когато неистово имаш нужда от него.