Персеиди през ноември

Да, няма грешка в заглавието – тези Персеиди, за които ще ви разкажа, се случиха днес, през ноември.

Всяка година през август, когато метеоритният поток Персеидите подарява приказен звездопад, ние сме с приятели край морето. Седем поредни години с едни и същи приятели край едно и също море. Очакваме безлунната нощ, в която звездите се ронят, оставят по небето бързи следи, а за нас – възторга и питането „Видя ли я тази? Огромна! Къде е?!“

В очакване на звездопада, на плажа през деня се провежда ей такава анкета, след която се съставя ей такъв „Списък на желания за падащи звезди":

-          Да дойде принц на бял кон;

-          Да имам право на много желания;

-          Гърненце с мед, за да ми е сладък животът;

-          Летящо килимче;

-          Да летя;

-          Да съм невидима;

-          Да чета мисли;

-          Да имам вълшебна пръчица;

-          Паксимадаки (ония критски сухарчета с домати, маслини и зехтин върху тях);

-          Да живея на облаците като грижовните мечета;

-          Да летя с еднорог;

-          Да правя дъги и да ходя по тях;

-          Да съм безсмъртен;

-          Да ми оздравеят краката с вода от лековитото изворче;

-          Да имам лампата на Аладин с право на безброй желания;

-          Да връщам времето назад със седем секунди.

Намерих тефтерчето с тези желания днес, когато търсех разни неща в разни кутии. Преписах ги дословно без да отбелязвам името на мечтателя. Някои желания не е трудно да се различат дали са на големи или на малки. А малките са били наистина малки, съдейки по препратките към явно популярни по онова време филмчета. В препратките към вечните приказки обаче трудно ще познаете кой на колко години е. Летенето е повтарящ се мотив. Другото ми наблюдение е, че мечтите често започват с „Да…“

Помня, че като малка се питах не намаляват ли всяка година тези Персеиди, щом падат ли, падат. Вече имам отговор – не се притеснявайте, мечтайте на воля, има за всички. 

А когато след месец и половина се съберем за Коледа приятелите от морския бряг, ще извадя този стар списък да видим докъде сме стигнали със сбъдването. И да продължаваме да го допълваме с „Да…“

Аз не съм се отказала от моето летящо килимче.