Така е - лятото не ми е най-любим сезон. Обичам го почти единствено заради
срещите с обични хора. И когато тези срещи свършат, идва ред на лятото да
свърши.
А беше дълго, дъхаво и топло:
Заедно посрещахме утрото под клоните на кипарисите на Аязмото.
 |
| Снимка: Ана Топалова |
И заедно катерехме върха в Рила.
Чакахме заедно слънцето да изплува от бялото море и заедно му махахме на тръгване
зад Дунава.
Заедно допивахме виното под лозницата и позирахме за черно-бели снимки с
шапки.
Заедно ровихме из книгите в детската стая и заедно се разпознавахме на
стари смешни кадри.
Слушахме заедно тракането на щъркелите, снимахме слънчогледите по пътя, брахме
лешници, броихме падащи звезди.
С приятели се радвахме и после пак с тях тъгувахме.
Накрая свърши и заедно започнахме да чакаме
- като небе, отразено в пукнатото стъкло на една маса на един плаж край
едно море –
следващото лято.
