Моята 2020 в книги

Тази публикация е резултат от традиция, която създадохме с приятели, в края на годината да си разменяме списъците с прочетени книги. Много е приятно да откриваш съвпадения и много вдъхновяващо - да набелязваш книги за четене през следващата година.

Днес е последният ден от 2020 и моят списък – за някои кратък, за други дълъг - е начинът, по който я преживях аз: с много добрите неща и с тези, без които можеше и да мине; с тези, на които попаднах случайно и другите, които очаквах и търсих специално; с тези, които ме разплакаха, въодушевиха, накараха да търся още или просто ме оставиха безразлична; с нови открития и с тези, без чиито имена не минава нито един мой списък. Всяко едно от тях е важно по своя си начин, защото е пътят, който съм изминала. Заглавията са на езика, на който съм прочела книгата, поредността е хронология, а не класация. И все пак да кажа, че „Utopia Avenue” на David Mitchell е моят безспорен фаворит за 2020.

Може би първото и последното заглавие ще ви изненадат. Обичам детската литература повече от всяка литература в света. Обичам да откривам колко много от нея още не съм прочела – какъвто е случаят с „Малки жени“. Обичам да препрочитам за пореден път книги, които съм обикнала в детството и продължавам да откривам колко са ми важни всяка нова година – една от тях е „Хвърчащата класна стая“ с нейната малка тъжно-смешна и мъдра история, каквито могат да разказват само най-големите майстори.

В новата година влизам със сборника с норвежки народни приказки, който е част от дългото ми влюбване в Севера и подготовката ми за нови пътешествия. Тихичко чакат реда си и книгите, които получих като подаръци за рождения ден и за Коледа, защото научих децата си, че няма по-скъп дар на света от добрата и красиво подвързана книга.

Знам отсега, че 2021 година ще бъде година на хубави книги.

1. « Little Women », Louisa May Alcott
2. “Добри съпруги”, Луиза Мей Олкът
3. “Шахматна новела”, Стефан Цвайг
4. “Писмо на една непозната”, Стефан Цвайг
5. “Романът на Лизи”, Стивън Кинг
6. “The History of Bees’, Maja Lunde
7. “The Whisper Man », Alex North
8. “Граница”, Капка Касабова
9. « The Woman in the Window », A.J.Finn
10. “The Girl on the Train”, Paula Hawkins
11. “The Summer Book”, Tove Jansson
12. “Пътуване с лек багаж”, Туве Янсон
13. “Station Eleven”, Emily St. John Mandel
14. “Любовта на първия след Бога”, Неда Антонова
15. “If It Bleeds”, Stephen King
16. “Времеубежище”, Георги Господинов
17. “American Dirt”, Jeanine Cummins 
18. « The Beekeeper of Aleppo », Christy Lefteri
19. “Utopia Avenue”, David Mitchell
20. « Земното минало. Трите тела”, Лиу Цъсин
21. “10 минути и 38 секунди в този странен свят”, Елиф Шафак
22. “Карай плуга си през костите на мъртвите”, Олга Токарчук 
23. “Рагтайм”, Е.Л.Доктороу
24. “The Silent Patient”, Alex Michaelides
25. “Eleanor Oliphant Is Completely Fine”, Gail Honeyman 
26. “Опитът”, Руслана Бърдарска
27. “Брегът на костенурките, Диего Галдино
28. “Друг вид зло”, Андрю Уилсън
29. « Hotel Iris », Yoko Ogawa
30. « The Housekeeper and the Professor », Yoko Ogawa
31. “The Memory Police”, Yoko Ogawa
32. ‘L’anomalie’, Hervé Le Tellier
33. “Redhead by the Side of the Road”, Anne Tyler
34. “Към езерото”, Капка Касабова
35. « How to Stay Sane in an Age of Division », Elif Shafak
36. « Хвърчащата класна стая”, Ерих Кестнер

Буркани за щастие

В началото на тази, както се оказа по-късно, странна, непредвидима, объркана година, когато още не знаех, че ще бъде такава, прочетох някъде и ми хареса идеята за буркан за щастливи неща. Всеки път, когато нещо много хубаво се случи в живота ти, го записваш на листче и го пускаш в буркана. В края на годината отваряш буркана и си четеш всички тия хубави неща, някои от които дори си забравил.

Хареса ми идеята, но после някак се отказах от нея. Сега, когато вече знаем каква странна, непредвидима, объркана година ни се случи, съжалявам, че не я осъществих. Вместо това, един невидим буркан за лоши неща се препълни - новини за отишли си приятели и познати, разочарования от хора, които съм мислела за красиви и умни, отменени пътувания, празен офис, прекалено много гледки през прозореца и писма, започващи със „съжаляваме, но…“. Всеки има в къщата си един такъв буркан и няма търпение да дойде първи януари, за да го изхвърли.

Въпреки това, въпреки това, и невидимият буркан с хубави неща съществува и е още по-пълен. В моя има едно слънчево пътуване в Италия през февруари под носа на пандемията; едно завърнало се у дома момиче, с което дойде пролетта; приятели, с които пишем книга за нашето детство; децата ми, които издържаха изпити и получиха повишение; завръщането ми вкъщи, дните ми с мама и татко, изкачването на български планини, оглеждането в български езера, топлите български вечери със светулки и вятър от юга; дълъг път с кола през Европа към нови езера, нови морета, нови градове с каменни улички; слънчеви белгийски гори и реки през септември; неотменени празници и приятели, намерили начин да кажат, че ме обичат; хартиени писма, акварелни рисунки и рекорден брой книги, прочетени за една календарна година. Всеки има в къщата си един такъв хубав буркан и може да прекара последните часове от тази странна, непредвидима, объркана година да си го разгледа.

Сред добрите неща на лошата 2020 година беше и това, че тя придаде смисъл на толкова много думи, които нехайно използвахме досега. Като тези да сме живи и здрави. Сега наистина знаем какво означават.

Нека с тях отворим буркана на 2021.

Имате поща

Моето поколение беше научено да пише писма – хартиени, сгънати прилежно, с плик и марка. Беше научено да ходи до пощата; да очаква отговор; да брои дните; да проверява дали се белее нещо в пощенската кутия; да вади писмата с химикал, ако няма ключ; да е кисело, ако писмата закъсняват, и да е щастливо, когато писмата пристигат.

После моето поколение се отучи да пише хартиени писма, а тези след него изобщо не се научиха. Няма и причина да не бъде така: толкова е хубаво и удобно, че писмата вече отлитат с едно натискане на бутона, а адресатът ги получава веднага. Е, и сега очакването на отговор може да бъде мъчително, още повече, че забавянето не може да се извини със стачкуващи влакове, заобикалящи бурята кораби, отменени полети или строг граничен контрол. Хората получават писмата си направо на умния телефон и логично загубиха навик да проверяват пощенските кутии, защото съдържанието им е основно рекламни брошури, известия за данъци, сметки за парно.

Пиша всичко това не от носталгия по миналото. Пиша всичко това от надежда за настоящето. Ако изобщо световните беди могат да имат добри страни, ето една от добрите страни на пандемията: преоткриването на пътя към пощенската кутия. При това не само заради доставките на поръчаните онлайн стоки, а и заради бели и шарени пликове с думи от приятели.

Не, че не се е случвало и преди, най-вече по Коледа. Сега обаче дългите месеци на ограничения в пътуването, виждането с хора, работата от вкъщи събудиха желанието да се пишат писма, да се пращат по пощата, да се очаква съобщението от приятел, че е получил плика ти, че се е изненадал, че даже не може да ти обясни колко много се радва.

Не ви се вярва ли? Аз го направих и познавам и други хора, които го правиха и продължават да правят. Лечебно е, уверявам ви. Не е животоспасяващо, но е лечебно. Заради недостиг на персонал и заради нарушени графици на въздушния и наземен транспорт има големи закъснения, но по някаква неведома сила пликовете идват точно, когато има нужда от тях. 

Тази седмица започна с известие, което ме натъжи и даже малко ядоса, но след няколко часа ме изненада плик от приятел в България с пера за калиграфия, само защото преди време го бях разпитвала за перодръжки и други такива пособия. Същата вечер получих съобщение в месинджър от моя съученичка, която не съм виждала от години и която живее в Норвегия, че е получила акварела, който й пратих, защото ме впечатли във Фейсбук нейна снимка на залез и го нарисувах, а тя го хареса. Излишно е да казвам колко се зарадвах аз, колко беше радостна тя и колко радостен беше приятелят, когато му казах колко се радвам – всичко това в един ден, който започна доста разочароващо.

Има и други пликове, които съм пуснала по света. Има някои, които още пътуват,  както и такива, които скоро ще тръгнат. Зная, че има и пликове, които пътуват към мен.

Ето заради това написах всичко това. Нещата от миналото се връщат в настоящето, когато има нужда от тях. Както се връща звукът от грамофонната плоча или допирът до подвързия на книга. Не защото не може без тях, а защото с тях става по-хубаво в дни, когато е тъжно, трудно и страшно.

Бъдете здрави! И не забравяйте да си проверявате пощенските кутии, приятели.

Снимката е на моята приятелка Теодора Стайкова, която, научавайки за колекцията ми, започна да се оглежда и да открива колко красиви наистина могат да бъдат пощенските кутии.

 

 

А това е колажът от акварела със снимката на моята съученичка Драгнимира Юнсен на фона на българска керамика в норвежкия им дом. Светът е чудо.