СБОГОМ, 2014

Тя след малко си тръгва, а аз още не съм й благодарила за всичко. За хубавите книги вече го направих, но те са само част от това, което 2014 ми донесе.

Благодаря за здравето на близките ми, за успехите на децата ми, за новите стъпки, които предприеха и за красивия начин, по който порастват. 

Благодаря за работата, в която бях посветена и която ме отведе в един друг свят на професионализъм и отговорност.

Благодаря за радостните дни с моята приятелка от детството, с която откривахме пазарите за стари вещи, снимахме се в огледалата им и си купувахме порцеланови неща, изрисувани в синьо.

Благодаря за пролетните дни в Рим, Флоренция и Пиза и пъстрата мозайка от красиви сгради, рисувани тавани, мистични пинии на фона на синьо небе, неповторим сладолед и сладки приказки с приятели.

Благодаря за натежалите от божури и рози градини в къщата на Моне в Живерни и за излязлото от картините езеро с водни лилии; за импресиите на Барбизон и за юнския дъжд в Париж.

Благодаря за пътуването с мама и татко из познати за мен и непознати за тях градчета из Белгия и за радостта, която виждах в очите им през тези няколко дни.

Благодаря за чудното дълго пътуване през Швейцария и Италия, лозята на Тоскана, лимонените градини на Соренто, гроздовете къщички на Амалфи и Позитано, невероятното синьо море и пътищата, които водят до и от Корфу.

Благодаря за плаващия дом, който цяла седмица обитавахме с приятели и който ни отведе до изумрудени заливи, алени залези и пъстри градчета с лястовици по покривите, жасмин по вратите и безкрайно вкусни патладжани и тиквички.

Благодаря за бялата къщичка на морския бряг, при която се връщаме всяка година и която подарява най-дългите изгреви и най-звездопадните нощи.

Благодаря за градчетата, които обикаляме в почивните дни, за вкусната бира, за безкрайното зелено и равно, за магията на отливите, за стридените черупки, за коледните пазари, за греяното вино, за звъна на камбаните в зимно небе.

Благодаря за хората, които направиха възможно това, което изброявам. Които ме подкрепяха, посрещаха, изпращаха, пътуваха, говореха, рисуваха камъни, мълчаха и споделяха с мен тази уникална 2014 година.

А свeтът е толкова просто и чудно устроен: колкото повече благодариш, толкова повече да има за какво да благодариш.

Нека да заповяда 2015 година!

Booklist 2014

Списъкът с прочетените книги е един от моите начини да изпратя старата година. Твърде кратък е спрямо желанията ми и купищата книги, които чакат да бъдат прочетени, но и твърде реалистичен за работещ човек.

В края на годината винаги ме изумява колко различни и несвързани една с друга книги се появяват в моя списък. Зад всяка от тях обаче има история или човек, които обясняват защо съм я чела: изпратена от приятел, спомената в разговор, прочетена рецензия, водеща класация, препоръчана в любима книжарница. Книга по книга е пораствала годината, книга по книга съм изминавала аз. Ако ви е интересно какво ми е мнението за всяка от тях, може да ме последвате на www.goodreads.com, където хора и книги се срещат.

Списъкът в края на годината е усещане за раздяла с прочетени книги. Истина е, че няма да се върна към тях, дори и към тези, които много са ме впечатлили. Препрочитат ми се само Йовков, Селинджър, Стайнбек, Сароян и детските книги.

Сбогувам се с 2014 година, четейки "Странната библиотека" на Мураками, и правя наум списъка за 2015 - вече имам две предложения в него и с радост ще очаквам и вашите.

1. „Сестри Палавееви в бурята на историята”, Алек Попов
2. „Софийско жителство”, Тодор Костадинов
3. „8 ½”, Даниел Вълчев
4. “The-Hundred-Year-Old Men Who Climbed Out of the Window and Disappeared”, Jonas Jonasson
5. “Tell the Wolves I’m Home”, Carol Rifka Brunt
6. “На лов за Снарк”, Луис Карол
7. “Rien ne s`oppose a la nuit”, Delphine de Vigan
8. “La mer, le matin”, Margaret Mazzantini
9. “No et moi”, Delphine de Vigan
10.  “The Cuckoo`s Calling”, Robert Galbraith/J.K.Rowling 
11. “La reveuse d`Ostende”,Eric-Emmanuel Schmitt
    
12. “Писма до сина ми Чочо”, Иван Попйорданов  
13. The Fault in Our Stars”, John Green 
14. “Истината за случая „Хари Куебърт”, Жоел Дикер  
15. “Писма до Петър”, Николай Бойков  
16. “Български хроники – 2”, Стефан Цанев 
17. “Усмивката на кучето”, Димана Трънкова 
18. „Човек търси Бог”, Ерик Уейнър 
19. „География на блаженството”, Ерик Уейнър 
20. „Последното писмо от любимия”, Джоджо Мойа 
21. „Emergency Sex and Other Desperate Measures – True Stories from a War Zone”, Kenneth Cain, Heidi Postlewait, Andrew Thomson
22. “Всички на носа на гемията”, Деян Енев  
23. „Бежанци”, Весела Ляхова
24. “The Spinoza Problem”, Irvin Yalom
25. “La liste de mes envies”, Gregoire Delacourt
26. “L`écrivain de la famille”, Gregore Delacourt
27. “Човек на име Уве”, Фредрик Бакман
28. “Образцов дом”, Ваня Щерева  
29. „Войната на буквите”, Людмила Филипова  
30. „Училище за вкусове и аромати”, Ерика Бауърмайстер  
31. „Изкуството да готвиш желания”, Ерика Бауърмайстер  
32. „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване”, Харуки Мураками  
33. We Are All Completely Beside Ourselves, Karen Joy Fowler   
34. „Девет разказа”, Дж.Д. Селинджър
35. “Oona & Salinger”, Frederic Begbeider

 

ЧЕСТИТА КОЛЕДА

Когато пристигнахме за първи път в Белгия, в училището, в което записахме децата, имаше изискване за облеклото на малките ученици до 6-ти клас - тъмносиня пола или панталон, тъмносин пуловер или жилетка и бяла или светлосиня риза. Веднъж на една родителска среща попитах директора защо за големите ученици от горния курс вече няма такива изисквания и той ми отговори така: „Защото те вече са разбрали, че училището е едно различно от дома и улицата място и знаят, че трябва да уважават правилата му. Униформата е начин да възпиташ респект – веднъж създаден, децата ще знаят кое е подходящо и кое не, без да им поставяш конкретни изисквания за цвят и дължина.”

Тогава много се впечатлих от тази педагогика, не знам дали е успешна, но се сетих за нея, докато приготвях трапезата за Бъдни вечер. С порастването на децата започнах да ценя всеки миг, радвам се, че все още са у дома на празниците и се старая да не мисля за времето, когато ще отлетят надалеч и ще си имат свой начин на празнуване. Не знам дали ще отнесат в сърцата си и в бита си нечетния брой постни ястия, содената питка с паричка, сармичките с лозови листа, боба на фурна, пламъчетата на свещите, красивите салфетки, бъдника в камината, който през последните години много ни липсва, позвъняването късно вечерта и оставения пред входната врата чувал с подаръци и всички други ритуали, които с възрастта се променяха, но винаги бяха очаквани.

Може би един ден ще си имат свои начини да празнуват. Може би ще звънят, за да питат как да свият лозовите сармички, а може би аз ще им звъня, за да ми кажат как се прави нещо, което за първи път ще открия у тях на трапезата. Не зная. Въпреки вечните традиции, трябва да се признае правото на всяко поколение да има своята Бъдни вечер и своята Коледа. Важното е това, което каза онзи училищен директор: „Децата вече ще са разбрали...”.

Ние правим това с нашите ритуали – посяваме празника в сърцата им, за да имат винаги нужда от него.

Честита Коледа! Нека бъде светло, топло и уютно!  

Сн. Катя Кабакчиева

Коледни курабийки

½ пакетче масло (размекнато), 1 яйце, ½ ч.ч. захар (бяла или кафява), ½ ч.ч. мед, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. канела, 1 ч.л. джинджифил на прах, настъргано индийско орехче, брашно (колкото поеме до твърдо тесто). 

Има един ден в годината със специално място в календара без да е специален празник: Денят на коледните курабийки. Обикновено го организираме в неделята преди Коледа. Обикновено се провежда у дома, защото така най ми харесва. От години се събираме две-три майки с две-три момиченца на една и съща възраст. Интересното е, че момиченцата стават все по-големи, а майките си оставаме същите.

Сн. Катя Кабакчиева

Аз приготвям и набождам с гвоздейчета карамфил първото тесто (горната доза по две) от предната вечер, за да има с какво да започнем, когато момичетата пристигнат. Тестото, завито с прозрачно фолио, спи цяла нощ в хладилника, докато ароматите се опознават, а то става твърдо и лесно за обработка. В самия Ден се разточва и нарязва на формички, а през това време се прави още една доза. Фурната е гореща, всяка застлана с хартия за печене тава излита за по-малко от 20 минути, скоро има достатъчно курабийки за рисуване. Има разбита снежна глазура, има цветно тесто за украса, има блестящи пръчици за поръсване, има разноцветни топчета, които дълго след това ще откривам из къщата. Тази година момичетата са решили да правят и кексчета с маслена глазура, които грейват като елхички с шарени топчета. Има коледни песни, които звучат от компютъра; запотени прозорци; майки, които сядат около масата с едно малко ароматно питие да дорисуват курабийките; има сладки приказки, няма сняг и всичко е Коледа. 

Сн. Катя Кабакчиева

Вярвам, че курабийките и кексчетата са за това – не за самото изяждане, което е неизбежно и вкусно, а за спомените, които носят с тях. Дано дълго-дълго сладкият им аромат да пази децата ни, а те след време да го предадат на своите деца. Вярвам, че хората са добри, когато имат хубави спомени. 

Това беше моята рецепта. Не се страхувайте да я променяте - изваждайте подправки, които не ви харесват и добавяйте такива, които отговарят на вашите спомени. В интернет има десетки, ако не и стотици рецепти за коледни курабийки, но всеки от нас си има своята, която става по-добра във всеки следващ Ден на коледните курабийки.

Сн. Катя Кабакчиева

Цветя през зимата

Понякога не ми се пише.
Понякога ми се плетат цветя.
Но резултатът е един и същ, 
си мисля...

За книгите и хората

Докато се спори има ли още живот в книжното тяло или електронните четци ще го погълнат,

книгите пътуват по света като лястовици. 

Получавам книги по колеги, дошли в командировка, И по тях изпращам други. Получавам книги по пощата. Изпращам книги по пощата. А ако там се налага да чакам дълго, просто изваждам електронния си четец и чета. 

Прочетените от мен книги отиват у други хора, които от своя страна ги дават на техни познати. Когато книжката най-сетне се върне у мен, тя вече е друга. Понякога се случва да не се завърне. Не е беда, стига да знам, че е продължила пътя си, макар и в друга посока.

Имам една книга, която е изминала хиляди километри – първо дойде от София до Брюксел за мен. После пътувахме заедно до Мексико и обратно. В Брюксел я четоха още трима, преди да я изпратя отново в София на човека, който я беше купил. Прочете я той, прочете я и баща му. През ваканцията в София ми я върна, за да отпътува книгата пак – този път за морето, където на плажа я прочете приятел, с когото почивахме заедно. Последната спирка е домът на моето детство в Стара Загора, където майка и татко я прочетоха и й осигуриха спокоен подслон. Засега. При това – с автограф от автора след всички митарства.

При една от обиколките в Брюксел, случайно пристигна авторът на същата книга. Организирах издирване, прекъснах четенето на приятел за ден-два и на срещата с писателя в посолството занесох книгата за автограф. Извиних се за омачкания вид на пътничката - колкото и да я бяха пазили хората, вече не излъчваше онзи мирис на прясно мастило, а ръбовете й сякаш бяха изгладени като речни камъчета. Говорихме за пътуването на книгите и авторът видимо се развълнува – какво ли е книгата ти да пътува от ръка на ръка...

Сега продължавам да изпращам и продължавам да получавам. Все повече започва да ми харесва идеята не за book crossing, a за book posting…Колкото и да обичам скоростта, с която електронните книги пристигат (защото аз ужасно много обичам и електронните книги!), те не могат да пътуват така. Ароматът на страниците им и цветните им корици не преминават пощенски станции, митници, океани. Както всички знаем от „Малкия принц”, тази пратка ми е ценна поради времето, което съм отделила за нея. Да намериш подходяща опаковка, да я надпишеш, да отидеш до пощата, да започнеш очакването адресатът да я получи...Същото е, когато изпращаш книгата по човек, само пощенското клеймо липсва, но тогава има даже нещо още по-скъпо – човешкото време и грижа.

Това исках да ви кажа по моя обичайно обстоятелствен начин – изпращайте книгите и очаквайте те да пристигнат до вас! Само най-скъпите на сърцето ви запазете за себе и за децата си. Тези, които бихте взели със себе си, където и да ви изпрати светът!

Сигурно издатели и книжари няма да ми се зарадват – изпратена книга е една книга по-малко закупена. Така обаче е днес. Утре този, който е получил книгата, ще отиде да купи друга и на свой ред ще я изпрати по пощата или по човек.

Не задържайте книгите, предавайте ги нататък. Мисля, че те живеят така.

Няма невъзможни неща

Красивите уроци на моето лято:
Благословени са срещите с приятели
и с лодки, които ти припомнят, че
ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

Бухти

Как се правят бухти? –

Бухти се правят с любов.
С поглеждане към прозореца,
С ослушване към цветята.С разбъркване в една посока,
докато тестото се превърне в спирала,
виеща към центъра на съда,
а после се отпусне и стане меко и жълто
като лице на луна.

Бухтите от любов се оставят да починат,
докато навестиш цветята, зайчето, пощенската кутия,
защото само докато забравяш за тях,
бухтите бухват и си спомнят сънищата в пухкави шупли.

Бухтите в олиото разцъфват в изумителни рози –
тъмно-ръждиви в сърцето и с цвят на липов мед по листата.
Аромат на пържено вдигат до самото небе
и всички обитатели на небето надничат иззад своите облачета, засмени и гладни.

Бухтите от любов се сервират с мед и боровинково сладко,
с глас на мама, с разлято мляко по покривката,с любопитни пчели.
И накрая от бухтите от любов остава само

празна и лъскава жълта чиния,
защото е аксиома в живота на бухтите:
скоростта на изяждане е право пропорционална
на любовта, с която са направени.

Ето това е. Бухтите от любов се правят така.
Забравих да напиша съставките,
а всъщност, достатъчно е да имаш любов.
и да бъде последният ден на юли.