За книгите и хората

Докато се спори има ли още живот в книжното тяло или електронните четци ще го погълнат,

книгите пътуват по света като лястовици. 

Получавам книги по колеги, дошли в командировка, И по тях изпращам други. Получавам книги по пощата. Изпращам книги по пощата. А ако там се налага да чакам дълго, просто изваждам електронния си четец и чета. 

Прочетените от мен книги отиват у други хора, които от своя страна ги дават на техни познати. Когато книжката най-сетне се върне у мен, тя вече е друга. Понякога се случва да не се завърне. Не е беда, стига да знам, че е продължила пътя си, макар и в друга посока.

Имам една книга, която е изминала хиляди километри – първо дойде от София до Брюксел за мен. После пътувахме заедно до Мексико и обратно. В Брюксел я четоха още трима, преди да я изпратя отново в София на човека, който я беше купил. Прочете я той, прочете я и баща му. През ваканцията в София ми я върна, за да отпътува книгата пак – този път за морето, където на плажа я прочете приятел, с когото почивахме заедно. Последната спирка е домът на моето детство в Стара Загора, където майка и татко я прочетоха и й осигуриха спокоен подслон. Засега. При това – с автограф от автора след всички митарства.

При една от обиколките в Брюксел, случайно пристигна авторът на същата книга. Организирах издирване, прекъснах четенето на приятел за ден-два и на срещата с писателя в посолството занесох книгата за автограф. Извиних се за омачкания вид на пътничката - колкото и да я бяха пазили хората, вече не излъчваше онзи мирис на прясно мастило, а ръбовете й сякаш бяха изгладени като речни камъчета. Говорихме за пътуването на книгите и авторът видимо се развълнува – какво ли е книгата ти да пътува от ръка на ръка...

Сега продължавам да изпращам и продължавам да получавам. Все повече започва да ми харесва идеята не за book crossing, a за book posting…Колкото и да обичам скоростта, с която електронните книги пристигат (защото аз ужасно много обичам и електронните книги!), те не могат да пътуват така. Ароматът на страниците им и цветните им корици не преминават пощенски станции, митници, океани. Както всички знаем от „Малкия принц”, тази пратка ми е ценна поради времето, което съм отделила за нея. Да намериш подходяща опаковка, да я надпишеш, да отидеш до пощата, да започнеш очакването адресатът да я получи...Същото е, когато изпращаш книгата по човек, само пощенското клеймо липсва, но тогава има даже нещо още по-скъпо – човешкото време и грижа.

Това исках да ви кажа по моя обичайно обстоятелствен начин – изпращайте книгите и очаквайте те да пристигнат до вас! Само най-скъпите на сърцето ви запазете за себе и за децата си. Тези, които бихте взели със себе си, където и да ви изпрати светът!

Сигурно издатели и книжари няма да ми се зарадват – изпратена книга е една книга по-малко закупена. Така обаче е днес. Утре този, който е получил книгата, ще отиде да купи друга и на свой ред ще я изпрати по пощата или по човек.

Не задържайте книгите, предавайте ги нататък. Мисля, че те живеят така.