ЧЕСТИТА КОЛЕДА

Когато пристигнахме за първи път в Белгия, в училището, в което записахме децата, имаше изискване за облеклото на малките ученици до 6-ти клас - тъмносиня пола или панталон, тъмносин пуловер или жилетка и бяла или светлосиня риза. Веднъж на една родителска среща попитах директора защо за големите ученици от горния курс вече няма такива изисквания и той ми отговори така: „Защото те вече са разбрали, че училището е едно различно от дома и улицата място и знаят, че трябва да уважават правилата му. Униформата е начин да възпиташ респект – веднъж създаден, децата ще знаят кое е подходящо и кое не, без да им поставяш конкретни изисквания за цвят и дължина.”

Тогава много се впечатлих от тази педагогика, не знам дали е успешна, но се сетих за нея, докато приготвях трапезата за Бъдни вечер. С порастването на децата започнах да ценя всеки миг, радвам се, че все още са у дома на празниците и се старая да не мисля за времето, когато ще отлетят надалеч и ще си имат свой начин на празнуване. Не знам дали ще отнесат в сърцата си и в бита си нечетния брой постни ястия, содената питка с паричка, сармичките с лозови листа, боба на фурна, пламъчетата на свещите, красивите салфетки, бъдника в камината, който през последните години много ни липсва, позвъняването късно вечерта и оставения пред входната врата чувал с подаръци и всички други ритуали, които с възрастта се променяха, но винаги бяха очаквани.

Може би един ден ще си имат свои начини да празнуват. Може би ще звънят, за да питат как да свият лозовите сармички, а може би аз ще им звъня, за да ми кажат как се прави нещо, което за първи път ще открия у тях на трапезата. Не зная. Въпреки вечните традиции, трябва да се признае правото на всяко поколение да има своята Бъдни вечер и своята Коледа. Важното е това, което каза онзи училищен директор: „Децата вече ще са разбрали...”.

Ние правим това с нашите ритуали – посяваме празника в сърцата им, за да имат винаги нужда от него.

Честита Коледа! Нека бъде светло, топло и уютно!  

Сн. Катя Кабакчиева