Да чакаш дете да се върне

Няма друга такава любов, няма друго такова 

на минути броене, на часовника гледане.

Каквото и да прави тялото, душата излиза на пътя, взира се във всяка точица на хоризонта и няма нужда от очи, за да разпознае

точицата, която към дома се прибира,

която отмята от лицето си вятъра като разпиляна коса,

която изгрява слънцето, нищо, че навън е все още дъждовно.

Каквото и да прави тялото, хляба е изпекла душата и пак тя е огряла къщата, 

за да не обърка пътя този, който си идва.

Няма друга такава любов – 

и когато сме деца и се връщаме, 

и когато сме майки и чакаме.

Единствената любов, в която можем да бъдем и двете.

Сняг

Тази сутрин отново тихичко вали и много искам да го кажа:

Снегът пази душите ни от измръзване – точно както пази луковичките на лалетата и семенцата в почвата. Пази ги от изсъхване, от потъване, пази ги от изчезване.

Преди много години в Лондон бях на курс, в който сред участниците от най-различни държави имаше и бразилец. Един следобед заваля сняг – лондонски сняг, само няколко разпилени снежинки. Всички се оживиха и се струпаха на прозореца, а бразилецът грабна фотоапарата с огромния обектив, който мъкнеше навсякъде, и започна да снима. Когато снима всички снежинки една по една, развълнувано каза „За първи път виждам сняг на живо.“

Обясним е възторгът на един пораснал човек, който за първи път вижда нещо, което познава  само от снимка или от описания в книги. Умилителен и изпълващ ни със завист е възторгът на  децата, които седят с часове с нос, залепен на прозореца, или се прибират със замръзнали ръце и мокри до кости. Възторгът обаче, който преживелите вече толкова зими продължаваме да изпитваме – този възторг е спасителен.

Потънали в работа хора стават от бюрата си в офиса, за да гледат снега с радост, която скоро не е виждана по лицата им.

Хора, обичайно сърдити на утрото, стават с нетърпение и дълго мълчат пред гледката през прозореца.

На гарата влакът закъснява, а хора вадят телефони и с усмивка снимат графиката на релсите, побелелите жици, стъпките по снега, клоните над перона.

Лековит е снегът. Както и розовият цвят по дърветата или листопадът. Всеки сезон си има своя терапия. 

Днес е зима и с радост вали.