Забелязали ли сте, че хората не умеят да говорят за поезия. Стесняват се да споделят за нея. Не са сигурни как е подходящо да се изказва мнение за стихове и има ли начин да се изрази мнение без да изглежда, че не разбираме нищо от тях.
Не говоря за хората, които разбират професионално от поезия, които я пишат,
издават, коментират, критикуват, неглижират. Говоря за хората, които обичат да
я четат, но тя не е част от света, в който те са успешни, признати, уверени,
смели. Говоря за тези, които имат в сърцето си пламъче, но по свои си причини
го прикриват с дрехите срамежливо.
Не зная защо е така. Може би по същата причина, по която аз се възхищавам
на картини, но не намирам думи да говоря за тях. Може би защото все още има
нужда нещо от нас да не бъде тема за разговор, пост в социалните мрежи, снимка
на чаша вино на фона на залез, мъдър цитат. Може би защото е вярно това, че за поезията
няма пазар, защото тя не е за пазара. Може би защото от поезия никой не става
богат, но тя прави магията да разбереш защо не си беден.
Имам една молба към тези, които четете поезия непрофесионално: няма
нужда да казвате нищо на никого. Ще ви помоля само да се огледате и да
отбележите лично за себе си – ако имате у дома книги с поезия, къде ги държите?
Аз направих този тест в трите си „у дома“ и сякаш за първи път забелязах: В
дома, където съм отраснала, книгите с поезия са наредени в библиотеката в „детската
стая“. В дома, който създадох като пораснал човек, книгите с поезия са на лавиците
в спалнята. В дома, където живея сега и който е далеч от другите ми домове, книгите
с поезия са на нощното ми шкафче и в библиотеката в една мъничка, мъничка стая.
Все места, където хората, които влизат вкъщи, никога няма да видят.
Може би затова битува това вярване, че „кой чете поезия днес“. Може би
затова не умеем да говорим за поезия. Може би затова не искаме да го правим. Просто
си я четем и мълчим. Не на пазара, защото за поезията няма пазар. А след като
сме напазарували, сготвили, нахранили и изпратили гостите. Може би е добре така
да остане. Светът сигурно има нужда от този не-разговор за поезия.
P.S. А аз, аз обичам да говоря за нея и ето според мен какво правят ПОЕТИТЕ:
Бие дванайсет. Трябва да ида да късам коприва
и дяволски ризи да плета, да плета;
на заранта да ги метна – магията
да попива.
И пак на лебед да стане света.
("Сенки на сърца", изд. "Знаци", 2025)
Снимката е от огъня в моя дом. Заприлича ми по нещо на поезия.
