Ето, и сега се изнизват
последните часове на един облачно-слънчев уикенд. Той бърза да си отиде, а аз
бързам да преброя какво съм си взела от него:
Четири копринени цветя, които
направих от парчета плат, останали след подгъването на бална рокля.
Хиляди рози, сред които бях като
жадна пчела, понесла ароматите и цветния прашец към къщи.
Един вълшебен магазин за
художнически материали като пещерата на Али Баба - каквото и да си взема, все
ми се струва недостатъчно.
Весело парти с много приятели и усмихната домакиня. Звън на
ледени кубчета. Тънки стебла на чаши. Нощен град с набързо претичал из него
дъжд.
Неделно утро край езерото в
гората. Йога заедно с още хиляди хора на голяма ливада. Несбъдната прогноза за
дъжд. Бягащи облаци. Разсеяно слънце.
Една четирилистна детелина –
видях я, когато се наведох да си взема обувките след практиката по йога.
Бавното прибиране към дома. Вятър
в градината.
Първият ден на лятото. Мистичното
слънцестоене. Лятото настъпи в 18:38. Колко много неща се случиха за толкова
кратко!
Отказвам се да броя. Искам просто
да се радвам на това, че съм сега и щастлива.
Най-късата нощ може да почва!
