Моите книги 2022

Май разказвам това всяка година: спонтанно си създадохме традиция с четящи приятели да споделяме списъците с книги, които сме прочели през изминалата година. 

Лично за мен поддържането на този списък е важен. Когато го преглеждам в последните часове на отиващата си година, ми е важна не бройката (тя е приблизително еднаква всеки път), а личните спомени, които отключва всяко заглавие. Защото книгата е познание, но повече от всичко е преживяване, което се случва в конкретен момент с конкретна важност и значение за конкретен човек. Нали ви се е случвало да се чудите дали не четете различни книги, докато четете една и съща книга с други хора?

Четенето е занимание самотно и тихо, а емоцията от него - лична и не задължително споделена. Затова списъкът с прочетени книги е нещо като дневник, истински дневник, повече от дневник. Или бележки от едно пътуване каквото е всяка календарна година. Каква година само се оказа 2022 - и за мен, и за целия свят - по различни причини.

Заглавията следват по реда на прочитането (нали е дневник), на езика, на който е прочетена книгата (тази информация също е важна за мен). Няма видима логика в избора, но има лична и емоционална такава. Бих я разказала, когато имам слушател и време.

Личният ми фаворит тази година е Стефан Цвайг. 

Най-важното препрочитане (всяка година имам по няколко - обикновено детски книги за комфорт или класика, по която измервам как съм се променила) е на “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков. 

Най-големият синхрон с настроението ми е поезията на Виктор Пасков. 

Ето и списъкът, с който гледам назад към годината, след която вече нищо няма да бъде същото. 

Както и снимката на небето тази сутрин, 30 декември 2022. 

1. Hamnet, Maggie O’Farrell
2. “Нещотърсач”, Екатерина Петрова
3. Anéantir, Michel Houellebecq
4. The Last Children of Tokyo, Yoko Tawada
5. “Неделният продавач на книги”, Даниел Вълчев
6. Crossroads, Jonathan Franzen
7. “За скръбта и разума”, Йосиф Бродски
8. “Москва 2042”, Владимир Войнович
9. The Midnight Library, Matt Haig
10. “Преобърнати съзвездия”, Деметра Дулева
11. “Светулките ще ти покажат пътя”, Христо Добротинов
12. “Избрани истории”, Георги Господинов
13. “Брюксел, разголен”, Ирина Папанчева
14. “Адриана”, Теодора Димова
15. “Историята на твоя живот и други разкази”, Тед Чанг
16. “Промяна”, Лив Улман
17. “Статии, есета, лекции”, Ингмар Бергман
18. “Нещо като автобиография или потта на жабата”, Акира Куросава
19. “Светът от вчера”, Стефан Цвайг
20. “Амок и други истории”, Стефан Цвайг
21. Fairy Tale, Stephen King
22. “Стихотворения”, Виктор Пасков
23. “Вечерна сватба”, Иван Станков
24. “Прераждане”, Пол Роланд
25. 12 обсебващи разказа
26. “Любовта за напреднали”
27. Small Things Like These, Claire Keegan
28. Our Missing Hearts, Celeste Ng
29. “Звездни мигове на човечеството”, Стефан Цвайг
30. The Seven Husbands of Evelyn Hugo, Taylor Jenkins Reid
31. Twenty-four Hours in the Life of a Woman, Stefan Zweig
32. 
    
    

Моето пожелание

Коледа е. Пътуваме по магистралата. Вали дъжд, има учудващо много коли в празничното утро. Не, не сме на пътешествие. Отиваме да вземем децата си-пътешественици, които се връщат от топла и зелена страна.

Сутринта прибрах нераздиганата от Бъдни вечер трапеза. Направих баница, оставих я на масата до джинджифилените курабийки, които изпекохме вчера с другото ми дете. Сложих си новия златист молив за очи, който досетливият Дядо Коледа ми донесе, приготвих си книгата и скицника, защото няма да шофирам и ще имам няколко часа дотам и обратно, за да рисувам и да чета.

Дълъг ден ще е. Празник. И път. Мисля си колко много променят децата перспективата за живота. И как умеят да превръщат мига в радостно бързане. Същият този миг, в който с дъщеря ми пием заедно горещ шоколад до елхата и гледаме за 111-ти път “Наистина любов”. 

Само родителите могат да правят това и да събират в едно топлата Коледа у дома с тази по пътя на пълната магистрала.

Аз го научих, когато станах родител. Когато бях дете, приемах за даденост всички ранни отпътувания и среднощни прибирания, когато е имало кой да ме чака.

Един ден децата ни ще го разберат, когато на свой ред ще пътуват към някой град, за да посрещат децата си.

Чудната подредба на живота работи така - на свой ред да даваш това, което твоите родители на свой ред са ти давали.

Коледа е. Най-хубавото време от годината. Време за даване. 

Дано да има кой да го направи за вас и да има вие за кого да го правите. Бъдете честити!

Тази Коледа

Тази Коледа коледни картички не полетяха, 

 

тази Коледа някакси нищо вътре мен не лети. 

Като семенца в студената почва тихо заспаха 

и засънуваха пътя акварелните ми следи.

 

Тази Коледа всичко е някакси много различно:

 

като влак долетял; като багаж останал във лято; 

като блъскащи се около лунапарка колички; 

като вино в земята нарочно и бавно налято.

 

Тази Коледа, тази Коледа ще е като нещо, 

 

което някакси никога вече няма да бъде,

но чието сърце все така ще си бие горещо,

докато аз спя тихичко в лявото му предсърдие.

 

 

 

 

Днес, утре и завинаги

Докато рисувам с акварел коледни картички с мандарини под светлия кръг на лампата с абажур от цветно стъкло с водни кончета и си мисля колко е наивна идеята да правим неща, за да останем,

колко тъжно, ненаучно, безсмислено е да се надяваме, че си осигуряваме продължение на духа 

с това, че сме отгледали деца, че сме им дали хляба в ръце и вярваме, че ще се оправят,

с това, че сме построили къща, че сме посадили дърво,

че рисуваме, пишем, подвързваме тетрадки с рецепти, 

купуваме картини, порцелан и златни накити, на които се надяваме, че цената им ще расте;

 

та докато си мисля колко всичко съществува само сега, а утре принадлежи на тези, които отгледахме, дадохме хляба в ръцете и вярваме, че ще се оправят,

а за нас има само днес под меката светлина на лампата с цветните водни кончета, тихото чудене коя картичка при кого да отиде, шумът на радиаторите, огъването на пламъчето на ароматната свещ, ранното стъмване, чашата от Майсенски порцелан, която вадя от кутията, за да си направя в нея горещ шоколад, дистопичната книга, в която едно момче търси майка си, филмът, в който в началото на XIX век едно смело момиче се влюбва в поет,

 

та точно в този момент, в който си мисля всичко по-горе описано с някаква ненадежда,

отварям тетрадката с рецепти, за да си припомня как се правеха коледни курабийки, а попадам на страницата, на която татко подробно ми е написал как се прави великденски козунак, 

поглеждам се в огледалото и закопчавам догоре вишневочервеното елече на татко, 

погалвам снимката, която моето момиче направи миналото лято на дядо си, а светлината зад него е златна - златна

като нещо предадено от дядо на внук,

 

и точно под тая светлина на лампата с водни кончета и точно в тая декемврийска неделя разбирам колко НЕ Е наивна, тъжна, ненаучна и безсмислена идеята да правим нещата както ги правим сега, 

 

защото утре винаги идва след днес и така нататък, 

 

и нататък така...