Най-хубавите снимки не са задължително тези с най-високото качество.
Най-хубавите снимки са на бързо пробягващите мигове, но и на времето, когато
понякога спре.
Най-хубавите снимки се получават, когато момчето или момичето с лентовия апарат импулсивно поиска
да задържи изражение или светлина и напълно забрави за това
до промиването на филма.
Най-хубавите снимки не идват веднага, а когато имаш нужда от лято насред
мъглив януари. И на тях не си ти, а тази, която виждат обичаните от теб
фотографи.
Затова ми е толкова любима тази снимка, в която фокусът липсва, но светът е
стъклена сфера, в която тревата отразява небето и жена с шапка и шал изкачва
дюните под септемврийското слънце.
Поласкана съм, ако наистина така ме виждат децата ми. Вероятно ще мога да бъда
с тях, ако в някоя зима имат неистово нужда от лято.
Хубаво е родителите да умеят да правят това, нали?
