На есента с любов

Обожавам леката тънка мъгла сутринта

и студената нежна луна като стъпка

в здрачния пясък в небето.

С всяка есен ставам все по-млада и млада,

защото листопадът е като детството:

за него "утре" не съществува.

НА РИМ С ЛЮБОВ

Когато преди няколко дни се отбелязах, че съм в Рим, написах: „Понякога Вечният град е като кратка целувка.“ Беше наистина кратка – точно 28 часа.

Била съм и за по-кратко тук – преди 10 години пристигнах с влак от Милано сутринта, свърших си работата до обяд, разходих се за няколко часа и с вечерния влак се върнах в Милано. Тогава Рим ме зашемети, стори ми се някак невъзможно, непостижимо красив.

След това съм идвала още няколко пъти и с всяко завръщане го откривам все по-достижимо, все по-възможно красив. По начина, по който виждаш своя си град – мислиш си, че го познаваш, а той все ще те изненада – с някое кътче с филигранни балкони, с нацъфтели през октомври бугенвилии, с някой бърз дъжд или неочакван ракурс към окъпана в слънце фасада.

Имам много любов в този град, която ми дадоха скъпи приятели. Затова никога не тъгувам, когато си тръгвам, защото по някакъв начин знам, че отново ще дойда. Може да е за дни или за няколко часа, но една възможна и постижима тайна ще ме чака винаги някъде в Рим.

На коментара, с който започнах, една обична приятелка и отколешна съмишленичка по пътешествия отговори: „Понякога целувката е вечна като Рим.“

Всичко е въпрос на взаимност.