Връщам се от обедна почивка и намирам върху клавиатурата на компютъра
мартеничка. Решавам, че някой от българите в генералната ни дирекция е идвал,
докато ме е нямало, и е оставил това закъсняло подаръче. В служебната ми поща обаче ме чака писмо от едно италианско момиче в отдела: "Светла, изгубих гривничката,
която ми подари на 1 март, преди да мога да видя цъфнало дръвче и да си пожелая
нещо. Затова днес отидох до българския магазин и си купих нова. Купих една и за
теб, защото реших, че ще се зарадваш да имаш право на още едно желание. Когато
се върнах в офиса, намерих изгубената си мартеничка, подарена от теб."
Интересно нещо е животът, нали? Аз пък точно тази сутрин след душа забравих
да си сложа мартеничката и даже мислех да се връщам, но се отказах, за да не
изпусна влака.
Ето така с италианката си имаме мартенички и днес: тя две, аз – още една.
И не знам дали е случайност или Вселената наистина бди над нас, както казва
Стефания, но винаги е хубаво да имаш право на още едно желание.
Очаква ни пролет.
