Те са гласа на тези, които обичаме.
На мама, с която при една разходка купихме „Пипи Дългото Чорапче“, седнахме
в градската градина и аз за първи път влязох във Вила Вилекула.
На татко, който на плажа за пореден път разказваше за Кума Лиса, която се въртяла под дървото и повтаряла „Косе-Босе, дай едно яйчице“, и така правеше времето до следващото влизане във водата по-поносимо и кратко.
На баба и дядо, които ми прочетоха толкова пъти „Имало отдавна стар/белобрад воденичар…“, че аз започнах да разпознавам буквите в стихчетата и така се научих да чета преди да навърша пет години.
Те са моя глас, който чете на децата ми „Малкия принц“ в светлината на нощната лампа.
Те ще бъдат гласа на децата ми, които ще четат на децата си книжките на тяхното време.
Детските книги са гласове и нямам нужда да затварям очи, за да ги чувам.
И да ги празнувам - всеки ден.
