Щастливо лято беше това. Много хубави неща се случиха в него. Най-хубавото беше сватбата на нашите деца. А другото най-хубаво беше пълната къща в България.
Сега същата тази къща се готви за дългия сън, в който отново ще сънува как всички се връщат.
Преди няколко дни първи отлетяха новото семейство лястовици. Днес помахахме на по-малките лястовичета за лек път и скорошно виждане. След два дни ще бъдем на същото летище за нашия полет, но сега бързаме да се върнем в къщата, за да прибираме лятото в нея.
А лятото е дете и се сърди, че още е рано за лягане. Гледа под око прибраните хамаци, пъстри възглавнички, градински свещници, постелки за люлки. Обръща ни гръб, изнудва ни с облак от планината или с дъждовен следобед.
Лятото не разбира защо хората си тръгват, когато то още е тук. При всяко отпътуване аз също се чудя защо и дали наистина трябва. После забравям.
Избрали сме си тоя живот и си го летим между юга и севера непрестанно. Лястовиците също правят това. Никога няма да разберем дали и те имат своите „защо“ и "дали си е струвало това прекосяване на океани".
Можем дълго да говорим за причините за заминаването. Но все ми се струва, че важните са тези причини, заради които се връщаме.
лястовичка и първата ми работа, когато се върнахме, беше да я закача под стрехата на къщата. Сега е време да я откача и да я сложа вътре на топло, за да не я оставям на лютата зима в планината.
До скорошно връщане!
