В последния ден на последната седмица на последния месец, който
измина, срещнах един лош човек. Лошите хора не са някакви изключения, които
срещаш само на неподходяща дата и място. Все пак, отдавна не ми се беше
случвало да се сблъскам с думи, процедени с тоя специален тон, който трябва да
разтвори отровата им и да я направи бързодействаща и силна.
Толкова за лошото. Не действа. И без това е от човек, който не ми е никакъв
и едва ли ще имам много поводи да го срещам. За лошото пиша, само защото познавам
Доброто. А от една седмици имам и нова дума за него - гъдулка.
Човекът, който ми позволи да я подържа и да си представя, че свиря, ми
каза, че гъдулката се прави от южната част на дървото (неговата беше от орех). „Виж
- каза и посочи към близкото дърво - северната му страна каква е студена, мъхеста
и влажна. А южната е суха и топла, затова и гъдулката има такъв звънък и слънчев
глас.“
Не знам как по друг начин може да се опише Доброто. Гъдулката наистина има
топъл и звънък глас. На вид е светла, с мека извивка. На допир е гладка и нежна.
Това обяснява и защо някои хора не звучат добре – може би се дължи на
другата страна на дървото. Забравих да питам дали ако все пак има погрешно
направена гъдулка, повече слънце може да промени гласа й.
Сигурно човекът не знае, може и да не е виждал лоши гъдулки. Важното е ние да
помним за в бъдеще южната част на дървото, която ни кара да пеем.
Знам
защо идва лятото – дъждовно или горещо: идва, за да ни върне в далечните ни
лета и да ни води на среща с хората, които ни познават от деца. Тези хора се
интересуват от това, което сме ние, и с тях времето минава бързо и не
съществува.