ПОЩЕНСКИ КУТИИ

Сигурно се дължи на непоправимо романтичната ми природа, но аз наистина вярвам, че пощенската кутия няма да си отиде! Сигурно защото и досега за Коледа получавам хартиени коледни картички. Разбира се, по-често е пълна със сметки, банкови извлечения и рекламни брошури, но и те вече стават все по-малко и малко, защото електронните известия ги изместват, докато ги заместят напълно. Пощенските кутии обаче ги е имало и ще ги има, защото все някъде трябва да бъдат поставени безценните хартиени писма с шарени марки.

Обичам да правя снимки на пощенски кутии и приятелите знаят, че често ги моля да ми снимат кутии, когато пътуват из далечни и близки земи. Имам вече цяла колекция и ще започна да ги показвам малко по малко. На блога съм приготвила специално кътче за тях, където да ги публикувам. Ще се радвам, ако идеята ви хареса и се включите и вие. Молбата ми е да изпращате само снимани от вас пощенски кутии – интернет пространството е пълно вероятно с хубави снимки и аз с радост бих ги разгледала, но тук искам да има само лични и оцветени с емоция мигове. Отбелязвайте къде са направени; разказвайте повече за тях - ако искате. Ако не искате, снимките също говорят. Авторството ви задължително ще бъде отбелязано.Можете да ползвате полето за коментари или да ми пишете на електронната поща skabaktchieva@gmail.com

Аз ще поставя началото с нещо много скъпо за мен: кутиите, до които съм тичала често в първите двайсет години от живота си. Вероятно много от вас веднага ще познаят къде са:

МАЙКИ

Чакат синовете си след урок по китара

Чакат дъщерите си да сушат коси

след тренировка по плуване,

Чакат, докато децата празнуват,

Чакат, както са чакали сестрата да сложи ваксина,

Както са чакали девет месеца,

А преди това – още по толкоз.

 

МАЙКИ

Чакат след последния час,

Чакат след вечерния час,

Чакат след малкия час,

Чакат след венчалния час,

А след всеки час децата им

Вече са по-малко техни деца,

И после започват да чакат

Децата им.

   
ЧАСОВНИКЪТ НА ЧАКАНЕТО НА МАЙКИТЕ

Сладко тиктака

Като сърце.

ХРАНАТА – ТАЗИ ПЕРФЕКТНА МАШИНА НА ВРЕМЕТО

Обичам, когато доброто води до друго добро! Хлябът, който Марияна Беличовска показа за нас миналата седмица, предизвика въпроси, коментари, възторжено „ще опитам и аз”, допълнителна информация от приятели и колеги, които вече са пробвали. И предложението на друг много важен за мен човек – пак Мариана, но Димитрова, която каза „Искаш ли да ви разкажа за храната на дедите ни?”.

Мариана Димитрова е усмихнат и светъл човек, тя е от онези прекрасни срещи, които предлага роднинството по сватовство и аз я обичам много заради всички радостни и тъжни мигове, които ни свързват в семейството, и заради нещата, които съм научила и продължавам да уча от нея. Моята изключително сладкодумна Мариана е историк и това, което ще прочетете по-долу, е не просто обща култура, а професионално познание.

За храната на дедите ни Мариана разказа това:

„Историята изобилства от факти за войни, събития, владетели. Изследването на всекидневния живот на обикновените хора обаче дава облика на всяка епоха. Храненето съпровожда човека през неговото битие. Ние хората се храним не само според необходимостта да живеем, а и според правилата на нашата култура.

За тракийските пиршества научаваме не само от древните хронисти, а от съвременни археолози. В средата на миналия век бе открита гробницата на известния с богатството си фригийски цар Мидас, в която бяха намерени сто петдесет и седем бронзови съда. Налепът по стените на котлите, купите и чашите дава интересни подробности относно последната вечер на царя. При раздялата с него роднините и близките хора са хапнали агнешко задушено с леща. За подправки са използвани анасон, или копър. В осемнадесет гърнета са били оставени парчета печено месо (козе, или агнешко). Намерени са също следи от вино, бира подправена с шафран и медовина. От запазените тракийски съкровища по нашите земи се вижда, че траките са имали вкус към пищните и изискани трапези с разнообразна и вкусна храна и вино. Траките са притежавали огромни стада от коне, кози, овце, крави. В нашите земи са се отглеждали и свине, горите са били пълни с дивеч, реките с риба, в Струма се е ловяла змиорка. Маслото – един деликатес и скъпа стока в древността е било съвсем достъпно у нас. Гърците дори са смятали, че дедите ни са се мазали с масло - на такова изобилие и богатство са се радвали траките. По време на гостуването си при цар Севт, древногръцкият писател  Ксенофонт става свидетел на тракийското гостоприемство. Гръцкият пълководец описва хлябовете на нашите деди  като огромни и изключително вкусни, които се правели със специална закваска от хмел. Виното се е леело щедро, прислугата на тракийския владетел се е грижела на никого да не липсва нищо.

За обикновеното население в Римската империя храната не е била нито толкова богата, нито толкова разнообразна. Във всяка римска кухня е трябвало задължително да има зърнени продукти, маслини, зехтин, сирене. Месо са хапвали само по празници, имало е много тестени изделия. Лещата е била е една от най-предпочитаните храни на римляните, като дори има сентенция, че лещата прави силата на римския войник, а любимата напитка е била виното или изцеден лимон с листенца от мента и мед.
 
Римската аристокрация си е позволявала много повече. Най-известният римски кулинар Апиций е препоръчвал на приятелите си ястия от езици на чучулиги или кюфтенца от пауново месо”, разказа Мариана.

Прабългарите са били носители на културата на конните народи. Хранели са се предимно с месо, мляко и млечни продукти. Слагали са ивици месо върху гърбовете на конете си, които са се осолявали от потта на жребците и са се превръщали в пастърма. Прабългарите не обичали растителна храна, защото смятали разораването на земята за отваряне на път към пространствата на мъртвите. Славяните използвали примитивни готварски техники - варене и печене. От Византия пък предците ни усвоили задушаването, варенето на пара, пърженето.

Приемането на християнството обаче довело до огромни цивилизационни промени. Новата религия принудила хората да постят 200-250 дни в годината. Наложило се да променят стопанството си и от скотовъди да се превърнат в земеделци. Хората започнали да се хранят с каши от житни култури - пшеница, овес, ечемик, просо, лимец. В армията войниците носели в торби предимно булгур, който не мухлясва, приготвя се бързо и има ценни хранителни качества.

Кръстоносците се удивлявали на изобилието от евтини и вкусни храни по нашите земи, на хубавото вино. Византийците се прехласвали по големите самуни хляб. Хронистът Григорий Антиох дори пише: “Един такъв български хляб е достатъчен да се нахранят 8 здрави мъже.” Популярен тогава бил и просеникът, който се пече в пепелта. По пътя на коприната от Индия и Китай до нашите земи достигнали канелата, куркумата, кимионът, кимът, джинджифилът, бахарът, дафиновият лист, черният пипер.

Старинните рецепти, които Мариана Димитрова е събрала и даже някои е изпробвала, са над 25. „Те са на базата на писмени сведения и археологически данни. Най-много информация за бита и храненето на древните българи са открити в боклукчийските ями. Така възстановихме едно от ястията. Разфасованата телешка глава се сварява, а след това към обезкостеното месо се добавят зеленчуци - лук, зеле, нахут, бакла. По онова време са отглеждали краставици, моркови, ряпа, леща, чесън. Пащърнакът е замествал картофите”, казва историкът и добавя, че навремето богатите предпочитали тлъстите меса. Приготвяли са печено агне, пълнено с вкусотии. Стигало се е и до кулинарни извращения, като на царската трапеза бил поднасян печен щъркел. Сред популярните ястия е бурания, което се приготвя от булгур и кисело зеле. Употребявали са бакла, която съхранявали в делви, запечатани с кал. Издържала цяла зима и е много богата на белтъчини. През Средновековието били правени много видове сирена. Най-популярно било твърдото сирене “бранза”. Родопската брънза и днес е сред перлите на бабините рецепти. Готварството е било един от най-ценените и високо платени занаяти във Византия и в Османската империя. Според древни сведения готвачът получавал двойно по-голямо възнаграждение от ходжата. В края на XIV век се появява и първата на готварска книга с описание на около 190 ястия.

 
Сред тях е ромейското пиле, което обичам да приготвям. Младо пиле се нарязва на порции. Запържва се в краве масло. После се изваждат парчетата и се запържват лук, счукан чесън, бадеми или кедрови ядки. Към тях се добавя месото, залива се с бульон или сок от нар и се задушава”, споделя Мариана Димитрова.

Друго ястие нарекохме “Радостта на войника” или телешко разсол, защото се яде от войниците, преди важни битки. На дъното на казан се подреждат насечените кости. Над тях се прави скара от лозови пръчки и след това се редят мръвки, които се покриват със зеленчуци и се поръсват със сол. Най-отгоре се покрива отново с лозови пръчки и се затиска с речни камъни. Сипват се 100 грама ракия и вода. Гозбата се пече 4-5 часа на слаб огън. Подправя се с хрян и се яде с пръсти.

Болярите похапвали и чомлек, което е гювеч със заек. Печено по деспотски пък включва агнешко бутче и зеленчуци. Булгурената каша е популярна и като “спасението на селяка”. Десерти отпреди хилядолетия са булгур с прясно мляко, както и кисело мляко с петмез.

Хлябът никога не е бил дефицит през Средновековието. В плодородните български земи никога не е имало гладна смърт. Една реколта се е смятала за добра, ако от едно засято зърно поникне клас с 20 зърна. Хлябът се разчупва след молитва от най-възрастния човек в семейството и се раздава на всеки по старшинство. На централно място стоят мъжете в семейството, а за децата е отреден края на масата. Към хляба има специално отношение, свързано не само с множеството фолклорни представи за него, но и със сложния процес по неговото придобиване. В традиционната култура има и много забрани, които възпитават у всички уважително отношение към хляба и храната – хлябът не бива да се троши, не бива да пада на земята, да се тъпче с крака, защото ще изчезне. 

Характерни били пълнените хлябове - лучник, зелник.Правили са и хляб гюзлеме, който се изпича на сач. Омесвали са го с кисело мляко, разделяли тестото на топки и го разточвали. Корите намазвали обилно с масло и им слагали плънка. След това увивали разточеното тесто на руло и го печели.”

Аз нали ви казах още в началото, че имам страхотни приятели! Благодаря, Мариана! Така, както завършва разказът ти, ми се струва, че има още много за разказване, нали? Благодаря и за снимките, които изпрати! Чакай ни за фестивала "Римски пазар на Сексагинта Приста" в Русе, на който римската храна е част от атракцията, както и на крепостта Червен за възстановката на средновековния бит. 

Хайде да попътуваме в миналото, заради което ни има и днес!

Хлябът и Марияна

Моят първи гост в новата рубрика е Марияна Беличовска. С нея ни свързва любовта към прекрасните ни деца, поезията, цветята и кухнята. Много ми е трудно да мисля за нея като за гост. Вероятно защото повече й подхожда ролята на перфектния домакин, който владее пространството - разпорежда се с него, прави го красиво, изящно и вкусно; кани те в него и те кара да се чувстваш добре. Тя си изпълни обещанието да влезе в кухнята на моя блог и да ни нахрани с нейния хляб и това, което знае за него.Благодаря ти, Марияна мила!

За квасения хляб и за още нещо много важно Марияна каза това :

Сн. Марияна Беличовска

„Много обичам да правя хляб. Правенето на хляб винаги е било нещо много специално за мен, носещо ми безкрайно удоволствие и радост. Изпробвала съм много рецепти, създадох свои варианти на вкусно тесто, но винаги и единствено като набухвател на вкусните хлябове съм използвала термофилните дрожди - синтетичен продукт познат като мая. Съвсем скоро обаче открих живия квас и промених из основи разбирането си за хляба. Изчетох огромно количество информация и ето че успях да отгледам живи организми у дома и така направих първото си квасено хлебче. Все още съм прохождаща в науката за правенето на квасен хляб, но малко по малко, след всеки новоизпечен хляб научавам по нещо ново и всеки път мисля, че резултатът е по-добър. 

Сн. Марияна Беличовска

Как да си направим квасен хляб:

И така, първото нещо, което трябва да направите е да се запасите с търпение, и да си отгледате истински жив домашен квас. Това е процес, който отнема между 5 и 7 дни и изисква търпение, грижа и  любов.

Разбъркайте малко брашно (около три супени лъжици с връх) с малко вода в голям буркан до получаването на гладка смес като за палачинково тесто. Покрийте го с домакинска хартия на дупки или го затворете с капачка на дупки и го оставете да пренощува на стайна температура. На сутринта го "нахранете" с една супена лъжица брашно и добавете малко вода. Разбъркайте го много добре, захлупете го и го оставете на спокойствие да си почива. Вечерта повторете храненето. И така всеки ден в продължение на 5-6 дни повтаряйте грижите два пъти на ден или три, ако искате, и много скоро ще забележите първите признаци на живот - малки мехурчета по повърхостта на сместта и леко кисела миризма. Когато мехурчетата покрият цялата повърхност и сместта изглежда видимо "бухнала" и жива, вече може да се усмихнете победоносно, имате си живот в буркан! Можете смело да преминете към следващата стъпка, а именно омесването на хляба. 

Сн. Марияна Беличовска

Необходимите продукти са:

300 гр бяло брашно 

200 гр пълнозърнесто, царевично или каквото друго желаете

7 сл квас

350 мл хладна вода

1 чл мед

1 сл ябълков оцет

2 сл зехтин

1 1/2 чл сол

ленено семе, маково семе, сусам, слънчогледови семки 

В пресятото брашно добавете солта и разбъркайте добре. Направете кладенче и добавете всички останали съставки. Аз обикновено предварително си подготвям сместта от вода, мед и оцет и внимателно забърквам тестото. То трябва да е лепкаво и меко, заради, което е трудно за обработка на ръка. Ако използвате машина за месене, ще си спестите това неудобство. Месенето не трябва да трае дълго, около 5 мин. е напълно достатъчно според мен, след което оформете тестото на топка, ударете го няколко пъти в работния плот, доомесете го лекичко и ще забележите колко мекичко и нежно е станало. Поръсете го с брашно и го оставете да втасва в предварително набрашнен за целта дълбок съд. Обикновено замесвам тестото вечер късно и го оставям цяла нощ добре завито да втасва на стайна температура. На сутринта следва второто омесване и оформянето на хлябовете. Добре втасалото тесто обикновено е увеличило тройно обема си и изглежда наистина като живо. Размесете го нежно, като се стремите да добавяте колкото се може по-малко брашно, за да не го утежните и след това го разделете на две равни части. При оформянето на хлябовете използвам техниката "stretch and fold", която помага на тестото да се обогати с достатъчно количество въздух и хлябът да стане на шупли. За целта разстилате с длани тестото върху набрашнения плот и го сгъвате сякаш прелиствате листове на книга. Повторете това 5-6 пъти и оформете хлябовете по ваше желание и с фантазия. Аз обикновено им придавам леко небрежна форма, за да изглеждат така както изглеждат истинските хлябове на майсторите хлебари. Преди да ги поставите във формите за последно втасване ги поръсете с брашно или грис и семена и направете няколко красиви разреза върху тях, това ще им придаде още малко чар и ще им помогне при печенето.

Сн. Марияна Беличовска

Последното втасване обикновено трае 3-4 часа, но ако нямате толкова време, можете да затоплите фурната си на 50 градуса, да я изключите (това е много важно!) и да поставите формичките с тестото вътре да втасват. Това със сигурност ще ускори процеса. Печете в предварително загрята фурна без вентилатор на 230 градуса за 10 минути, след това намалете температурата до 190 градуса и продължете печенето още 30 минути. След като хлябовете са готови и изпечени, ги оставете да се охладят върху решетка и вдъхнете от божествения им аромат. Вече със сигурност ще поискате да изпечете още и още хлябове! За мен най-голямата награда и удоволствие са думите на децата и съпруга ми, които всеки път възкликват: "Оооооо, мирише на пресен хляб!" 

Сн. Марияна Беличовска

Не се изкушавайте обаче от прекрасното ухание и от примамливата хрупкава коричка на хляба. Той още не е готов. Ще бъде готов за консумация едва след няколко часа-поне 4. Охлаждането му е част от важни процеси, превръщащи го в незаменим източник на ползи за човешкия организъм. С две думи: оставете го да обиколи нивата, както са казвали нашите баби за прясно изпечените хлябове. По тази причина в Русия и днес се произвежда т.н. "утрешен " хляб. И ето тук идва моментът да отбележа всъщност защо са всички тези усилия. Отговорът е много лесен - в името на нашето здраве, в името на нещо действително истинско и полезно, носещо освен всичко това и една огромна емоция и радост. 

Сн. Марияна Беличовска

За ползите от квасения хляб

Изключително много са ползите от консумирането на квасен хляб и всеки може да почерпи свободно информация за това, но аз накратко ще изброя някои от тях. 

 Според данни от едно изследване на английски учени за ползите от кваса, по време на квасенето (дългата ферментацията) съдържащите се в кваса лактобацили и естествени гъбични организми разграждат протеина глутен на съставните му части – аминокиселини. Изследването води до заключения, че протеинът глутен е лесно усвоим за човешките клетки, когато е претърпял процес на ферментация и се е разградил на аминокиселини. В противен случай вреди и причинява вид хранителна алергия - Целиакия (глутенова непоносимост), от която напоследък страдат все повече хора. Също така ферментацията, причинена от лактобацилите, спомага за по-лесното разграждане на всички сложни въглехидрати съдържащи се в храни като зеленчуците и бобовите растения. Квасът е естествен пробиотик и редовната му консумация обезмисля приема на всякакви пробиотични таблетки, регулирайки естествените метаболитни процеси в организма. Консумацията му понижава значително нивата на кръвна захар и не предизвиква натрупване на мастна тъкан у човека. Бактериите в кваса също контролират candida albicans (вид двуклетъчни гъбични организми, причиняващи инфекции в организма), докато стандартната мая за хляб стимулира тяхното развитие. За тези, който за първи път опитват квасен хляб, вкусът може да им се стори странен с леко киселия си вкус, но си заслужава да се свикне. Ефектът от консумацията му най-бързо се проявява при хора с храносмилателни проблеми. Само след няколко последователни приема на квасен хляб резултатът е налице.

И още много и много са ползите от дълго ферментиралите хлябове, за които всеки, решил да промени начина си на хранене може да прочете. 

И накрая нещо много важно: съхранявайте хляба завит в платнена кухненска кърпа, но никога в найлонов плик. Така няма да хване плесен и няма да се развали. На практика той е вечен. 

 

Веднъж създаден, квасът също е вечен и няма опасност да го загубите, стига да спазвате елементарни правила за съхранението му, а именно: съхранявайте го на студено в буркан или в кутия, но задължително трябва да има достъп до въздух. Няколко часа преди да замесите тестото го извадете и го подхранете с малко брашно и вода. На стайна температура той бързо ще се събуди и отново ще забълбука. След използване отново го оставете да спи на студено. 

Сн. Марияна Беличовска

И още нещо много важно:

Мога още много да разказвам за този чуден хляб, а едва съм се докоснала до познанието за него. От майка ми знам, че баба ми Анастасия е била изключително голяма майсторка в хлябоправенето и това никога не се е превърнало в рутина за нея. Влагала е изключително старание и любов всеки път, когато е замесвала хлябовете си в специално пригодената си за това стаичка. Съжалявам, че вече е твърде късно да я попитам за хилядите неща, които ме вълнуват, но странно или не, всеки път когато замесвам поредния си хляб, имам чувството, че тя стои до мен и усмихнато ме наблюдава и се радва, че нося и предавам тази емоция по тънката нишка на живота, та чак до топлите ръце на дъщеря ми.”

Благодаря на Марияна, че завърши разказа си за хляба с този цитат:

"Животът на всеки от нас е мостът, на който нашите прадеди срещат нашите внуци. Във всеки миг. Във всеки час." - Деян Енев

Нова рубрика!

Още в началото казах, че това е блогът ми за нещата, които обичам да правя.

Едно от тях е да общувам с добри и хубави хора. С радост откривам красивите им увлечения и таланти, вниманието и старанието, което влагат, за да зарадват обичаните си хора.

Обещавам да ви запозная с тях – веднага, щом се съгласят да разкажат!

ТАБЕЛКА: „ОТВОРЕНО”

Понякога в почивката, вместо на обяд, отивам в любимата си книжарница (тя, впрочем, работи всеки ден до 20 ч. - 365 дни в обикновена година и 366 във високосна, което е наистина забележително по тези ширини).

Обикновено не търся нещо специално. Понякога си купувам книги, понякога само разглеждам, набелязвам си заглавия, разлиствам албуми.

Днес беше тревожен ден, отидох там и изведнъж разбрах какво искам от света - да е като тази книжарница, просто защото:

-         Говори се тихо. Никой не вика.

-         Понякога някой свири на пианото, обикновено отрупано с книги.

-         Хората си правят път, разминават се с леко кимване и усмивка.

-         Нищо не е безплатно, но си даваш парите с радост.

-         Докато четат, хората ядат и пият вино, но не са дошли за това.

-         Мирише на дом. А домът ти мирише на книги.

-         На една въртяща се поставка има много картички с мисли на мъдри хора, а на една от тях пише: „Който отваря вратата на училище, затваря вратата на затвор. Виктор Юго”.

Заради тези и заради още много неща искам светът да прилича на книжарница – отворена 365 дни в годината, и то - денонощно!

Това е за Света. За Рая се доверявам на Борхес,

който винаги си го е представял във вид на библиотека.

Амин!

"КАЛУНЯ-КАЛЯ", Георги Божинов

На корицата на тази книга стои червено етикетче с надпис "Забравен шедьовър. Второ издание".

"Забравен шедьовър" би трябвало да е оксиморон, нали? Аз не обичам етикетите, които ми казват кое нещо какво е преди сама да съм го опитала и да съм му намерила име. Този път обаче нямах съмнения, защото вярвам на Деян Енев - не го познавам лично, но човек, който пише по неговия начин, знае цената на думите и не би използвал напразно толкова скъпа дума "шедьовър". 

Книгата все пак ме изненада - хубавите ми очаквания бяха надминати. Толкова красив език – богат, но премерен; изобилен, но без нищо излишно. Редува ти се тъжно и страшно, и щастливо, и влюбено, и отчаяно, и безпомощно, и зловещо, и мъдро, и тихо. Редуват ти се въпроси, въпроси, въпроси. На няколко странички в тефтерчето си съм преписала хубави думички, но не очаквайте да ви залея с цитати – тази реч човек трябва да я чува в главата си сам, и да й се изненадва, и да я обича.

Признавам си, имаше някои детайли още в началото, към които очаквах разказът да се върне – нещо като пушката на стената, която трябва да гръмне. Разказът обаче не се върна към тях и първо го установих с почуда, но после разбрах, че не се е върнал към тях, защото ги е носил през цялото време със себе си – като онова вързопче, което се е предавало от баба на унука. Няма нужда да ти обясняват дълго какво е това във вързопчето и защо се предава така. Обичам книгите, които вярват в емоционалната интелигентност на читателите си и не им обясняват ли, обясняват нещата, които се чувстват.

Няма да правя анализи, понеже не съм литературен критик и нямам право. Но съм сантиментален читател, както в разговор за подобна книга ме нарече един приятел–литературен критик. Затова смятам, че имам право да ви кажа за книгата: Повече от добра е! Искам да я имам в библиотеката си! Да я чета отново! Да казвам на децата си да я четат!

Сигурна съм, че при третото издание на етикетчето на корицата ще пише само "Шедьовър". 

За последните и първите дни в календара

Понеже и аз тази сутрин се събудих с нерадостната мисъл, че днес е последният почивен ден и не ми се прекъсва веригата от празници, пътувания, време за приятели, вкусни неща и гледане на стари филми, направих най-простото нещо:

Промених изречението и вместо „днес е последният ден”, си помислих „утре е първият ден”. И ми стана някакво радостно, че всичко започва – хората, които ще видя утре и с които ще си пожелаваме „за много години”; бюрото, което си подредих в последния работен ден; новичкият календар, който ме чака да започна да пиша по него.

Има нещо в рутината на делника, което действа успокояващо - като спазено разписание на влак; като общуване с хора, от които знаеш какво да очакваш; като книги, които си си набелязал да прочетеш; като нови филми, които ще излязат на екрана планирано.

Има нещо в неизвестността, което превръща делника в приключение – като двудневен път към дома, към който се връщаш след много години; като нова работа, която още не знаеш каква е; като некупени билети за места, на които със сигурност има толкова слънце.

Има нещо в това да си кажеш „утре е първият ден”: Нека ето такъв да е делникът ви и приятно летене:

Сн. Светлозара Кабакчиева

Добре дошла, 2015

Сн. Катя Кабакчиева