Понеже и аз тази сутрин се
събудих с нерадостната мисъл, че днес е последният почивен ден и не ми се
прекъсва веригата от празници, пътувания, време за приятели, вкусни неща и
гледане на стари филми, направих най-простото нещо:
Промених изречението и вместо „днес
е последният ден”, си помислих „утре е първият
ден”. И ми стана някакво радостно, че всичко започва – хората, които ще видя
утре и с които ще си пожелаваме „за много години”; бюрото, което си подредих в
последния работен ден; новичкият календар, който ме чака да започна да пиша по
него.
Има нещо в рутината на делника,
което действа успокояващо - като спазено разписание на влак; като общуване с
хора, от които знаеш какво да очакваш; като книги, които си си набелязал да
прочетеш; като нови филми, които ще излязат на екрана планирано.
Има нещо в неизвестността, което
превръща делника в приключение – като двудневен път към дома, към който се
връщаш след много години; като нова работа, която още не знаеш каква е; като
некупени билети за места, на които със сигурност има толкова слънце.
Има нещо в това да си кажеш „утре
е първият ден”: Нека ето такъв да е делникът ви и приятно летене:
 |
| Сн. Светлозара Кабакчиева |
No comments:
Post a Comment