"КАЛУНЯ-КАЛЯ", Георги Божинов

На корицата на тази книга стои червено етикетче с надпис "Забравен шедьовър. Второ издание".

"Забравен шедьовър" би трябвало да е оксиморон, нали? Аз не обичам етикетите, които ми казват кое нещо какво е преди сама да съм го опитала и да съм му намерила име. Този път обаче нямах съмнения, защото вярвам на Деян Енев - не го познавам лично, но човек, който пише по неговия начин, знае цената на думите и не би използвал напразно толкова скъпа дума "шедьовър". 

Книгата все пак ме изненада - хубавите ми очаквания бяха надминати. Толкова красив език – богат, но премерен; изобилен, но без нищо излишно. Редува ти се тъжно и страшно, и щастливо, и влюбено, и отчаяно, и безпомощно, и зловещо, и мъдро, и тихо. Редуват ти се въпроси, въпроси, въпроси. На няколко странички в тефтерчето си съм преписала хубави думички, но не очаквайте да ви залея с цитати – тази реч човек трябва да я чува в главата си сам, и да й се изненадва, и да я обича.

Признавам си, имаше някои детайли още в началото, към които очаквах разказът да се върне – нещо като пушката на стената, която трябва да гръмне. Разказът обаче не се върна към тях и първо го установих с почуда, но после разбрах, че не се е върнал към тях, защото ги е носил през цялото време със себе си – като онова вързопче, което се е предавало от баба на унука. Няма нужда да ти обясняват дълго какво е това във вързопчето и защо се предава така. Обичам книгите, които вярват в емоционалната интелигентност на читателите си и не им обясняват ли, обясняват нещата, които се чувстват.

Няма да правя анализи, понеже не съм литературен критик и нямам право. Но съм сантиментален читател, както в разговор за подобна книга ме нарече един приятел–литературен критик. Затова смятам, че имам право да ви кажа за книгата: Повече от добра е! Искам да я имам в библиотеката си! Да я чета отново! Да казвам на децата си да я четат!

Сигурна съм, че при третото издание на етикетчето на корицата ще пише само "Шедьовър".