„Майка“

Преди два дни бях на прожекцията на филма „Майка“ в Брюксел. Нямах време да пиша за него, до късно продължиха разговорите в и пред киното с режисьора Зорница София. На другия ден работа, после весела вечер с приятели, нямах намерение нещо да пиша. Но когато днес се събудих с този филм отново в главата, знаех, че трябва да се сподели. Сигурно знаете за „Майка“ достатъчно – историята на жена, която не може да има свои деца, но открива призванието си в грижа за други, останали без родители в Кения. Вдъхновена е от истинската история на Елена Панайотова и художественото и документалното се преплитат по много трогателен и чуден начин. Както често се случва с киното (всъщност, винаги и с всяко изкуство), два часа в тъмния салон са лично преживяване, което на светло се среща и сблъсква с личните преживявания на другите хора. Изненада ме колко много и различни могат да бъдат за филм с толкова кратко и недвусмислено заглавие „Майка“. А не трябва да ме изненадва. Майка е това, което има човек, което е, което няма, което не можем да има, за което копнее, което възпитава, в което се проваля. По някакъв начин всичко в тоя живот е „майка“. За едни водеща във филма е темата за алтернативното майчинство. За други – жестоките контрасти във всякакъв план – материален, битов, емоционален. За трети - способността да си щастлив в отчайваща нищета и неспособността да си щастлив, когато имаш от всичко по много. За лековитата сила на изкуството. За това как се работи с деца. За трудните решения в брака и приятелството. Всичко това е в „Майка“, разказано (и попитано) по много красив кинематографичен начин. Моето лично преживяване е новата среща с въпроса „Правим ли наистина добро, когато правим добро?“. Наистина ли за друг ли правим доброто или само за лично спасение? Не причиняваме ли вреда? Ако не можем да променим живота на някого, имаме ли право да му даваме дни или седмици щастие? Той какво ще прави, когато дните и седмиците щастие свършат? Отговорно или безотговорно е да учиш някого какво означава „мечта“ и да му даваш думи за „бъдеще“, ако не можеш да му ги осигуриш? Може ли един човек да промени нещо? Аз за себе си знам отговорите на тези въпроси, но се зарадвах, когато видях какво ми е написала Зорница София върху плаката на филма: „Всеки може да направи света по-добър“. Филмът е за това. И всичко е майка.