Вчера видях нещо, което ме развесели и развълнува. За първи път след
дългите дъждове стоях толкова време в градината, оглеждайки всяко кътче за
подготовката за новите цветя. На една слънчева стена от години стои нещо като
сандъче. То е всъщност рамка от ковано желязо, в която от кече от сухи треви
или слама е оформено гнездо, където се насипва пръстта. Там садя латинки и
петунии, които обичат западно слънце.
Вчера видях, че кечето е изтъняло, сякаш беше скубано от него, но не
безразборно, а внимателно и равно от всички страни. Върху пръстта пък имаше
едно валмо от сухи треви или слама. Някой си беше харесал материала от цветната
ми градинка за бъдещото си гнездо и си го беше приготвил за отнасяне към
строежа.
Това беше вчера. Днес е Благовещение - истинският ден на майките според мен. И на всички, които очакват, надяват се, искат и молят. Не само майки. Не само за деца.
Моите деца са вече големи и всеки нов ден идва с нова радост и гордост от
тях. Никога обаче не избледняха дните, в който ми казаха, че ще дойдат на белия
свят. Дори и когато усещаш или даже знаеш преди това, изречената блага вест е
онази магия, която отключва инстинкта да приготвиш гнездото.
И си мисля колко е свързано всичко в прекрасния свят, колко всъщност всичко е общо - и голямото, което променя човечеството, и отделното и много лично човешко, което променя живота на двама души и техните семейства, и мъничкото птиче щастие в клоните на дърветата, което винаги също нещо променя.
Днес валмото от сухи треви или слама го няма в сандъчето. Чудя се дали е в при сойките в големия смърч,
при косовете в черешата в съседния двор или при синигерчетата в бледата и още
прозрачна бреза. Дори и да разбирам езика им, няма да има кой да ми каже -
всички наоколо са така заети да правят гнездата си.
А и има ли някакво значение, когато всичко е толкова свързано и толкова
общо?
