другаде суши си косите мойто момиче.
Една розичка още ухае във вазата
като дошло така отдалече „обичам те“.
Както пишат по книжките, съм горда и тъжна.
Да тръгва и мойто момче се приготвя.
Дните оттук насетне ще правят окръжности
като над потънала в езеро котва.
Приказката е друга, но под същото име:
В делвата, вместо лястовичето, майка му чака.
В къщи, огрени от слънце даже през зимата,
като деца се завръщаме - сега и понякога.
