Снежинки

Вече два почивни дни плета снежинки. Не знам защо, досега винаги съм плела цветя и всички приятели така ме познават. Аз дори не знаех как се плетат снежинки, но се научих като гледах клипчета в интернет и следвах инструкциите. Никак не е трудно, да знаете.

Ноември е още - студено, но ясно. Бегониите, мушкатата и латинките все така ярко цъфтят. Сутрин колите са покрити със скреж, но през деня е меко и стрелицията в градината, която очевидно не знае какво са сезони, пак е направила пъпка, която ще цъфне напролет.

Със сигурност обаче зимата дойде по-рано тази година Настани се в стаите, които децата освободиха, за да следват живота си. Сега в тях спят орхидеите, които имат нужда от време, за да направят новите пъпки. Неочаквано се намери и място за всичко, което досега затрупваше стола ми в спалнята и аз изведнъж се сетих, че този стол служи за седене в студени недели и стихнали вечери, за четене, за рисуване, за плетене на цветя и снежинки.

Едва когато децата тръгнат по пътя си, осъзнаваш истинското предназначение на вещите и на зимата.

А снежинките са красиви, нали?

За татковците и светулките

Понеже живеем на Улицата на светулките, обичната Мария, която е на гости, разказва как татко им, когато били малки, хващал светулки и ги пускал да летят в направената от него детска къщичка с покрив от плетено бебешко кошче. А вечерта, преди сън, им казвал: “Спете сега и утре пак ще ви донеса на щуреца цигулката и фенерчето на светулката.”

Защото татковците правят това - грижат се за светулките на децата си. И за щурчетата също.

Дълъг е списъкът на нещата, които дължим на родителите си. Вече знам, че единственият начин да им се отблагодарим, че сме имали дом, храна, образование и полет, е да дадем същото, ако не и повече, на своите деца.

За светулките обаче, за светулките в живота ни трябва да се погрижим специално. Както и за онзи невидим щурец. Ако искаме да продължават да свирят и светят в нощта.

Днес моят татко празнува 80-тия си рожден ден и искам да му благодаря за светулките. И за щурчетата също.

Октомври

Отваряйки една тетрадка, открих, че цял октомври излетял.

Ама какъв октомври само! Пътувал по пътища. Вървял край Сена. Празнувал рожден ден на 20-годишно момиче. Седял на стълбите на една катедрала, за да чака Зелда и Скот в полунощ. Ял печени кестени в Монмартр. Снимал прозорци и есенно слънце в тях. Летял със самолет през океана. Бродил из столицата на далечна страна. Погледнал света от 3125 метра надморска височина. Посрещал приятели. Ял шоколад в Брюж, снимал се със саксофони в Динант, пил бира в Дюрбюи – или същото в различен ред, защото през есента подредбата няма значение.

Какъв октомври само! Пълен като кошница с грозде, червено вино, сирене и обич. Ярък като зелена трева, златно дърво и небе, което се отваря и затваря като завеса на голямата сцена.

Май не съм имала досега такъв октомври! Изпращам го на път с нови дрехи и стар порцелан.

Дали ще го таксуват за свръхбагаж или ноември великодушно ще го пусне да мине?