Стиховете и Хляба

Стиховете са като хляба  

и хлябът е като стиховете:

не се режат още топли-топли;

първо трябва да си обиколят нивката,

а нетърпеливите да ги чакат, да повдигат лекичко кърпата

и едвам да се сдържат да си отчупят коричка.

Стиховете са като хляба

и хлябът е като стиховете:

понякога не се получават; понякога ти си

единственият, който не ги харесва. Или харесва.

Истината е, че може без стихове, както може без хляб –

някои така си преживяват на пасти.

Стиховете са като хляба

и хлябът е като стиховете:

случва се да станеш посред нощ, за да ги омесиш,

рано сутрин – за да ги опечеш,

да се върнеш вкъщи, когато е весело някъде другаде.

Стиховете – като хляба – не могат да се оставят да превтасат.

А когато ги извадиш – изпечени – те пеят,

стиховете и хлябът!

P.S. Хлябът на снимката е изпечен от мен. Трябва обаче да опитате хлябовете на моята приятелка, от която научих всичко написано тук. Благодаря, Марияна Беличовска!

Сн. Светлозара Кабакчиева

Моето пожелание

Днес отново е прекрасен празник. Хора с имена на любов, надежда и вяра празнуват. Както и тези, които се казват София. Празнуват и други, които не се казват така, но имат близки, приятели и любими. И хората, които обичат топлия септември, смиреното слънце, избистреното синьо небе. И септемврийския дъжд които обичат.

Празнуват и хората, които не са или нямат близки именици, но обичат символиката на деня на майката и трите й дъщери. Днес е един от малкото случаи, в които по логичен начин любовта се свързва с мъдростта, хората не се питат каква е разликата между надежда и вяра и се припомнят онези красиви думи към коринтяните: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда...“.

Веднъж моя колежка - шотландка, която е много любопитна за нашите обичаи и традиции, ми каза: „Вие българите имате много празници, свързани с имена.“ Така е. Вижте църковния календар – абсолютно всеки ден малка, голяма или още по-голяма група хора празнуват. Затова и не поздравявам във фейсбук, отбелязвайки хората – не само защото обичам специалните поздрави, но и защото се страхувам, че все някой ще бъде пропуснат. Такива като мен пък със светли имена най-често са именици, защото всеки празник идва, свързан е или обещава светлина. Както и трябва да бъде.

Хубаво е, много е хубаво. Нека празнуваме. Бъдете честити, Вяра, Надежда, Любов и София. И всички, които вярваме, че това не са само имена на хора. Аз ще празнувам името на моето момче, което носи много любов и ни радва с доброто си сърце. 

Иска  ми се обаче да пожелая и друго. Наистина имаме много празници. Хайде да си имаме и повече делници, в които вярата, любовта, надеждата и мъдростта да царуват. А ние да работим за тях.

P.S. Снимката е моя, правена е много далеч оттук. Стори ми се обаче подходящо пожелание за всеки делник и празник. Радостно е да ти кацне пеперуда на рамото! 

Сн. Светлозара Кабакчиева