Booklist 2016

Този път равносметката ми малко закъсня. Моята 2016 година премина така:

1. "Марсиански хроники", Рей Бредбъри

2. "Тя се наслаждава на дъжда", Мария Донева

3.  "Досие на убиец", Весела Люцканова

4. "A Tale for the Time Being , Ruth Ozeki

5. "Светлината, която не виждаме", Антъни Доер

6. "Perla", Carolina De Robertis

7. "Life After Life", Kate Atkinson

8. "Най-хубавото място на света е точно тук", Франсеск Миралес

9. "Куфарът на брат ми"

10. "Скарида", Димитър Коцев – Шошо

11. "С череша се задави косът", Людмил Тодоров

12. "Отмъстителна поезия", Златна Костова

13. "Там, където не сме", Георги Господинов

14. "11/22/63", Стивън Кинг

15. "Уважаеми господин. М.", Херман Кох

16. "Влюбените Ромео и Жулиета от Афганистан", Рой Нордланд

17. "Под купола", Стивън Кинг

18. "Le livre des Baltimore", Joel Dicker

19. "Бяло сладко", Димитър Шумналиев

20. "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)", Е.Е.Къмингс

21. "Левиатан", Пол Остър

22. "Мъже без жени", Харуки Мураками

23. "Лятото на неудачниците", Галин Никифоров

24. "Demain", Guillaume Musso

25. "Забравените от небето", Екатерина Томова

26. "When Will There Be Good News", Kate Atkinson

27. "Battle Hymn of the Tiger Mother", Amy Chua

28. "The Light between Oceans", M. L. Stedman

29. "The Good Luck of Right Now", Matthew Quick

30. "Лисицата", Галин Никифоров

31. "Oscar et la dame rose", E. E. Schmidt

32. "Три ябълки паднаха от небето", Нарине Абгарян

33. "The Silver Linings Playbook", Matthew Quick

34. "Барселона гореща като шоколад", Каре Сантос

35. "Власт и съпротива", Илия Троянов

 

 

„Тайната история“, Дона Тарт

Ще започна с личните причини за харесване на тази книга.

Първо, защото с нея изпратих старата година и с нея посрещнах новата година. Така се случи, но аз отдавна съм разбрала, че в тоя живот няма нищо случайно.

Второ, защото я четох на път. Винаги съм вярвала, че има нещо особено в книгите, които са част от едно пътешествие. Дори и когато са много далеч като география, философия и език от местата и времето, през които четеш и пътуваш.

И трето, защото я прочетох след „Щиглецът“. А да ми хареса книга от същия автор след книга, която ми е харесала толкова много, за мен това е нещо изключително.

Сега за книгата. Обещавам, че няма да разказвам сюжета.

Интересна е. Зловеща. И поглъщаща. Без сериозни обрати, които да те изненадват. Удоволствието е по-скоро от това, че някак си от самото начало си знаел, че ще се стигне дотук. Случаят, който те вкарва в страшна игра. Откриването на границите на собственото си зло. И на доброто си също. Никой не е само добър и никой не е само лош. Страх за родители. Спомени за вини. Най-голямото наказание – собствената съвест. Познание, което те тика към опасни полета. Желанието да си обичан. Способността да си сам. Всичко е сложно. Трудно е да спреш. Приятелството е лек. И понякога смърт.

Дона Тарт е истински майстор да те накара да пишеш след като си прочел нейна книга. Както и да те вкарва в история, от която няма излизане. Вече знам, че - точно както след „Щиглецът“ - ще се питам от време на време какво ли правят сега героите. Тези, които са останали живи. И другите, които идват само нощем – в съвестта.

И май първото ми изречение се оказа излишно. Защото всяка причина за харесването (и нехаресването) на една книга е лична.

Благодаря за тайната история, Дона Тарт.