с пълнолуние на лявото рамо
и изгрев на дясното.
В гъстото кафе на нощта
тънка струйка мъгла се налива.
Аз съм чертичката между нещата,
Аз съм лъжичката, която бавно ги бърка.
Аз съм едно утро, което не знае
откъде да започне
и с какво да закичи косата си -
с още блестящата в небето луна
или с огнената фиба на слънцето,
която наднича от тъмната кутийка
на облаците.
Югът се утаява в гърба ми,
настанява се да поспи, не му се спори със севери и прекосяване на канали.
Има време до неговото утро, към което очите ми ще пътуват
с изгрев на лявото рамо,
а на дясното - с едно новолуние.
Някакси всичко в тоя живот е копнеж
с няколко зрънца търпение в него.
