Мина Еньовден и можем да си
говорим за бурени вместо за билки. Макар и често да са едно и също – зависи кой
как гледа на тях.
Подсети ме остроумието на една приятелка:
„Не, че се хваля, ама съм страшна в отлеждането на бурени.“
И аз така. Напълно буквално. Обичам
иглики, глухарчета, парички и едно пълзящо растение, което дава снежнобели
фунийки. Харесвам ги и се опитвам всячески да ги пазя, въпреки, че знам, че са напаст
за изумрудено-зелената морава и задушават други по-благородни растения.
Досега не съм успяла да убедя страстните
градинари край мен, че тези цветя – цветя са! - трябва да бъдат оставени да си
живеят разпръснати из тревата, а не да бъдат изскубвани или изтиквани в бордюри
и ъгли, от които те все пак непослушно се измъкват и плъзват на воля.
Някои бурени са по-красиви от зелената
поляна с надпис или без надпис „Не газете тревата!“. А магарешкият бодил може
да развесели стаята повече от някоя роза.
И при хората е така. Бурените често
са най-лековитите билки и май е по-добре да ги пазим. Нали?
