20 дни

Когато се завърнахме успешно от пътуването до Аржентина и Бразилия - здрави и щастливи, след 11 полета – от които най-краткият беше 1 час, а най-дългият – 10 часа, след изминати пеш 200 км – колкото от София до Стара Загора, след температурни вариации между близки до нулата в Ушуая и почти 40 градуса в селвата горе на север, след контрастите между кристалната красота на патагонските степи и ледници и кипящия живот на Буенос Айрес и Рио де Жанейро, между безмълвните брегове на Огнена земя и пеещия, бърборещия, плискащия вълни свят на Копакабана и Ипанема. след много нови запознанства с хора, с които пътят ни срещна – от обиколилия 100 държави швейцарец до мъничката перуанка, която в Ла Бока се радваше, че сме посетили и обикнали и нейната страна преди години, след загуба само на две неща – една вълнена лента за глава, която е паднала някъде в Патагония, и едни слънчеви очила, които вълните на Копакабана отнесоха поради невнимание на тяхната собственичка, искам да ви благодаря за вниманието и търпението, с което ме следвахте и да ви кажа това, което съм научила от личен опит: Не се страхувайте да пътувате сами. Имам приятели в туристическия бизнес и ценя техния труд. Ценете го и вие и разчитайте на него, ако това предпочитате. Може би наистина за някои да е по-лесно и по-спокойно. Възможно е и финансовите условия да са същите, когато теглиш чертата. Със сигурност спестява усилията да търсиш информация, да четеш блогове, да сравняваш ревюта. Ако обаче отдавна сте искали да го направите самостоятелно, но нещо ви е спирало, знайте, че не просто е възможно, но и дава неописуемото чувство за свобода. Свободата да правиш своята лична програма, да я променяш в движение, да пътуваш с превозните средства, с които пътуват местните хора, да си говориш с тях, да чуеш техните препоръки за места, където се хапва вкусно, където е безопасно да се ходи, където срещите с местния фолклор са автентични. Да, трябва да бъдеш много внимателен, когато пътуваш сам, защото няма да вървиш след някого, ще трябва да си държиш навигацията постоянно отворена и да вземаш своите собствени решения, но това ще ти даде щастието да пътуваш не като турист, а като пътешественик. Не се ядосвайте, ако нещо в плана се обърка. Казват, че тогава започвали истинските приключения. Понякога самолетите закъсняват и връзката със следващия полет става критична. Понякога се налага да тичаш отчаяно от един терминал до друг, друг път се налага да висиш с часове по летища или гари. Понякога верните ти туристически обувки те предават още в началото. Понякога таксиметровият шофьор не те е разбрал и се налага да вървиш повече от предвиденото в жегата. Понякога си предвидил излишно много дни за едно място, а си пропуснал да пътуваш към друго. Не се ядосвайте, защото за всичко има решение и винаги се намира някой да ти помогне. А и когато се обърне човек назад, винаги си казва „Добре, че стана така“. Защото някаква друга възможност се е отворила, защото си видял нещо, което дори не си знаел, че може да видиш. Не се колебайте да пътувате с лек багаж. Раница и малък ръчен куфар са напълно достатъчни, за да комбинирате дрехите, които ще ви трябват за студено и топло време, за ходене в планина и за танго вечер. Тайната е в правилния подбор, рационалната подредба и добрата преценка на приоритетите на пътуването. Лекият багаж те освобождава от грижата дали ще ти изгубят куфара или не и ако ти го загубят, къде ще ти го доставят. Прави те бърз при хващането на следващия самолет, особено на летища, на които не можеш да си чекираш багажа до крайната дестинация (о, да, има такива!). Лекият багаж ти дава усещането, че ти контролираш вещите, а не те теб. Лекият багаж те прави свободен човек, а това е най-важното усещане за едно пътешествие. Не се съмнявайте да пътувате чрез пътуванията на други хора. Аз следвам блогове, в които пътешественици споделят лични преживявания и настроения, но и дават връзка към исторически факти, легенди и митове, както и практична информация. Всеки съвет може да ти спести разочарование и да ти е от полза, например да си направиш пикник на балконите пред ледника Перито Морено и да не забравиш тирбушон за бутилката хубав „Малбек“. Чета препоръките и разглеждам снимките на приятели, които са пътували или в момента пътуват по тези места. Важното е, както впрочем и за всички други неща в тоя живот, да следваш препоръките само на хора, с които споделяте сходни виждания за живота и сходни критерии за важно/неважно. Когато пътувам, чета книги от автори от същата тази страна, в която пътувам. Така в самолети, автобуси и влакове прочетох разказите на Саманта Швеблин и Мариана Енрикес и започнах „Игра на дама“ на Хулио Кортасар. Не се отказвайте никога да пътувате, по който и да е от възможните начини - с истински превозни средства или виртуално. Пътуването е единственият начин да разберем колко голям е светът, но и колко е малък. Колко са различни хората, с които споделяме тази прекрасна Земя, но и колко сме същите. П.П. Докато пишех това, майка ми каза, че е получила картичката, която пратихме от Края на Земята в Огнена земя. Според пощенските клейма, от Ушуая, Аржентина, Латинска Америка до Стара Загора, България, Европа е пътувала 20 дни. Точно колкото пропътувахме ние по маршрута Брюксел – Ню Йорк – Буенос Айрес – Ушуая – Ел Калафате – Буенос Айрес – Игуасу – Сан Паоло – Рио де Жанейро – Буенос Айрес – Ню Йорк – Брюксел. 20 дни за един живот и една планета Земя са нищожно малко време. Пътувайте.