Буквите са красиви

24 май е и някак навреме под ръката ми излиза това:

Буквите са не само важни – буквите са красиви! Рядко се заглеждаме в тях, въпреки че всеки ден ги гледаме.

Вчера моя колежка – германка, след като й разказах за празника, прояви интерес. Искаше да знае как се произнасят нашите букви, показваше някоя и питаше: „А тази?“, търсеше аналогии с други азбуки. Показах й как се изписват ръкописните и сякаш за първи път открих и аз колко красиви са наистина буквите!

Когато бях в първи клас, започвахме да пишем – първо ченгелчета, после и целите букви! – с молив. Едва когато станеш добър в изписването им, получаваш правото да пишеш с писалка – автоматична!, не с химикал. Имахме и часове – в събота! – по краснопис. Майка ми също беше много взискателна и никога не намираше за достатъчно красиви моите букви. И досега си спомням сълзите по една тетрадка, цялата изписана с буквата „А“.

Благодарение на всичко това и до днес пиша много - на ръка и сравнително красиво. Нещо повече: когато съм тревожна, очаквам нещо или някой упорито ми губи времето, неусетно нижа първолашки букви. 

Вярвам, че ръката знае защо и много държи да напомня: „Буквите са красиви!“

Просто и хубаво

Вчера бях на среща с учениците в моето училище. Говорехме си за големите неща – за Европа, за доброволчеството, за промените в климата, за изкуствения интелект. 

И за малките неща си говорихме.

Казах им: „Успях да дойда навреме, защото приятелите ми промениха плановете си за път, за да ме докарат. Да, има автобуси и коли под наем, но нито един начин за придвижване в пространството не е толкова надежден, бърз, весел и смислен като този, предложен от приятели“.

Казах им: „Пазете си приятелствата, които създавате тук и сега. Човек може да постигне много неща, може да бъде удовлетворен от много успехи, може да има много пари, може да прави сам много неща. Но със сигурност му липсва много, ако няма приятели, които да го чакат да се върне, които да мислят как да го изненадат, които са готови за път – както, докъдето и когато трябва.“

Казах им: „Направете тук и сега така, че един ден приятелите ви да дойдат, когато най-малко очаквате.“

Колко просто звучи, нали? Просто и хубаво. А не всеки го има.

P.S. В камината в дома на моята приятелка има едно дърво, готово за огъня, което изглежда така случайно или напълно неслучайно: