Буквите са не само
важни – буквите са красиви! Рядко се заглеждаме в тях, въпреки че всеки ден ги
гледаме.
Вчера моя колежка – германка, след като й разказах за празника, прояви
интерес. Искаше да знае как се произнасят нашите букви, показваше някоя и питаше: „А тази?“, търсеше аналогии с други азбуки. Показах й как
се изписват ръкописните и сякаш за първи път открих и аз колко красиви
са наистина буквите!
Когато бях в първи клас, започвахме да пишем – първо ченгелчета, после и
целите букви! – с молив. Едва когато станеш добър в изписването им, получаваш
правото да пишеш с писалка – автоматична!, не с химикал. Имахме и часове – в събота!
– по краснопис. Майка ми също беше много взискателна и никога не намираше за
достатъчно красиви моите букви. И досега си спомням сълзите по една тетрадка,
цялата изписана с буквата „А“.
Благодарение на всичко това и до днес пиша много - на ръка и сравнително красиво. Нещо повече: когато съм тревожна, очаквам нещо или някой упорито ми губи времето, неусетно нижа първолашки букви.
Вярвам, че ръката знае защо и много държи да напомня: „Буквите са красиви!“
No comments:
Post a Comment