Юнско пътуване

Няма друго такова пътуване като юнското,

когато вали и грее слънце едновременно, розите са весели и мълчаливи, а пътищата извън магистралата толкова тесни, че зеленината край тях те дърпа за ръкавите, за да поспреш и да съжалиш, че не умееш да рисуваш макове. Житото е обещание, светулките също, а нощите ходят някъде да танцуват тайно и се връщат с изтрити подметки да поспят, докато денят тържествува.  

Няма друго такова пътуване като юнското,

когато всичко, посадено през годината, разцъфва в картини, модели, проекти, облечени в шарени дрехи идеи, неназовими неща, защото един цял университет е превърнат в изложба, пред която майките и бащите се радват на това, което са мечтали да бъдат, а порасналите деца се прегръщат до имената си върху картините, моделите, проектите, облечените в шарени дрехи идеи и неназовимите неща, после отиват някъде с кратката нощ, на сутринта се разделят, за да тръгнат за мястото, където пак ще се срещнат.

Няма друго такова пътуване като юнското,

когато в един и същи ден пътуваш с влак, бродиш по улици, спираш за бира, отбиваш се в галерия да кажеш „здравей“ на Леонардо и Ван Гог, смесваш се с цветя, дрехи, сладолед и чужди езици по улици и пазари, после вървиш през парка със столчета в зелено и бяло и хора, които мълчат със затворени очи и обърнати към слънцето длани, а на връщане влакът е толкова бавен, че можеш да гледаш през прозорците на крайпътните къщи, а морето е отляво и пита утре дали ще успееш да стигнеш до него.

Няма друго такова пътуване като юнското,

когато денят е толкова дълъг, че не стига за нищо, морето се отдръпва надалеч, за да можеш да походиш в земите, които то обитава, маковете, пчелите, птиците и краткият дъжд са неистови, настоятелни, ничии и вдигат шум до небето, а в края на зеления тунел на деня фериботите поглъщат колите като малки рибки и снизходително ги оставят да изплуват на отсрещната нощ.

Няма друго такова пътуване като юнското,

когато сърцето ти е толкова младо, а се свива от тъга, че никога вече няма да има абсолютно същото юнско пътуване, в което розите са весели и все пак мълчаливи, децата – пораснали, а близо до теб, и всичко, абсолютно всичко е твое, но си отива.