"Момичето с ягодите"/The Strawberry Girl, Lisa Stromme

Пиша за тази книга, не защото е изключителна, а защото ме накара да си мисля за неща, които не са за стандартно ревю. Неща извън книгите.

Първо, дадох си сметка как все по-често класирам книгите в някакви групи, които съм си създала сама. Зная, че не е хубаво да се сравнява, защото всяка книга е единствена, уникална, несравнима. Въпреки това, сравнението вече ми е неизбежно. Сигурно така се получава след натрупване на определена маса прочетени книги и определен брой изживени години.  

Hans Heyerdahl, Strawberry Girl

„Момичето с ягодите“ много ми прилича на „Момичето с перлената обица“. Също е за момиче. Също живее в една картина. И също живее чрез много други картини. Също е написана от жена, която признава, че макар и някога живяли героите й, техните персонажи и истории са напълно измислени. Момичето в двете картини може и да живее на различни места – едното в Норвегия, другото в Холандия, но и на двете места иска да живее извън отредения му свят на покорно същество с покорна любов и покорни мечти. И в този друг свят иска да смесва бои, цветове и всичко друго, което сънува наяве.

Двете книги са и много различни – обяснявам си го с художниците, с чиито картини са свързани. Съзерцателният и вглъбен Вермеер (когото лично аз предпочитам) и експресивният Мунк, който ми създава тревожност с въртопите от светлина и мрак. И един неизвестeн за мен досега художник Ханс Хейердал, който дава име на картина и книга. И заради когото си давам сметка колко малко знам въпреки определената маса прочетени книги и определения брой изживени години.  

Второ, обичам да имам интернет, когато чета такива книги, за да гледам картините на художниците, за които се разказва. Както и да търся на картата къде се намира това градче Aсгардстранд, от което се виждат червеното море и фиордите. В Делфт вече съм била няколко пъти. Може би някой ден ще стигна и до страната на викингите и ще я видя с очите на Мунк. И очите на останалия в сянка Хейердал.

И накрая може би най-важното, книгите не са само разказана история и език. Когато им давам определен брой звезди, за мен винаги е важно и дали са ми препоръчани от скъп(a) приятел(кa). Причината за прочитането им придава някаква тайнствена сила, която е разбираема само за мен, която обичам този/тази приятел(кa).

Най-хубавото на книгите е това, което споделяме и знаем отлично защо.

Никога не е рано за ягоди. Прочетете я.