Като правило хората не бързат да остареят. Като изключение хората са готови да остареят по-рано, ако това ще им донесе повече радост от правилната дата в календара.
Само година след традиционната среща по случай годишнина от завършване на гимназията се събрахме отново, за да отпразнуваме юбилея, който се пада на всички, родени през 1966 година.
Толкова е хубаво да си с хора, които си обикнал като дете. С хората, с които си пораснал, разделял, събирал, плакал, припадал от смях, влюбвал, мечтал, изгубвал, намирал, вършил глупости и мечтал за велики дела.
Толкова е хубаво да си заедно даже и с тези, които не са успели да дойдат. Толкова е тъжно да не можеш да си с тези, които биха дала всичко, за да могат да дойдат.
Толкова е леко, когато вече си постигнал, взел си, споделил си, пропуснал си всичко, което е трябвало и е било по твоята мярка. Оттук нататък можеш само да благодариш и да си позволиш да продължаваш, постигаш, вземаш, споделяш, пропускаш това, което намериш за добре или за което имаш настроение и желание.
Духнахме свещите на общата торта. Отпразнувахме рождения ден на нашето детство, приятелство и пълноценен живот. Прегърнахме тези, които дойдоха и тези, които не успяха по различни причини. Взехме решение кога ще бъде следващата ни среща.
И продължихме по своя път - не сами.
Благодаря ви, приятели!
